Как се възнаграждава труд по празници и в почивни дни

В годините на демокрацията в българския език се появи закачливата фраза. „Като сме безделници, да не сме без празници.“ Чували ли сте я? Тя е особено вярна през месец май. Той започва с Деня на труда – почивен ден, минава през всенародно любимия Гергьовден и привършва с Деня на българската писменост и култура. За служителите това може да означава почивка, но може да значи и труд по празници. Какво означава това обаче от страна на работодателите? 

Компенсации за труд по празници

В случаите служителите да работят на официални празници, според българското законодателство те трябва да бъдат компенсирани със специално увеличение на заплатите. Логиката на законодателя при осигуряването на тази допълнителна защита на служителите е, че те се лишават от възможността да прекарат време със семейството си или да се отдадат на почивка като всички останали на празника. 

Следователно в дните обявени за официални празници заплащането е двойно. Когато обаче служителят не е включен в работния график и въпреки това го извикат на работа по време на официален празник, заплащането е четворно. Това е така, тъй като увеличението за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за въпросния ден. А при официални празници нормалната надница е двойна. 

Възможно е работата по време на официални празници също така да се явява и форма на извънреден труд, което също трябва да се съобрази. В тези случаи отново възнаграждението е минимум в четворен размер. Следва да се има предвид, че заплащането се извършва винаги според това какво е договорено между страните. Законът определя само минимума, под който договореното не може да пада.

Правила за работа в почивни дни

При полагане на работа в почивните дни и/или извън работно време важат други правила. Те са  различни от правилата за труд по празници. Става дума за правилата за полагане на извънреден труд. В случай че трудът е след края на установеното работно време в работен ден, за всеки час извънреден труд работодателят дължи увеличение от 50% на стандартното заплащане. За работа в почивните дни, увеличението е в размер на 75%. При полагане на извънреден труд по време на официален празник увеличението е в размер на 100%.  Принципното правило в чл. 143, ал. 2 от КТ е, че извънредният труд е забранен, с изключение на случаите изрично уредени в чл. 144 от КТ.

Изключения

Българското трудово законодателство също така позволява извънреден труд положен в двата дни от междуседмичната почивка (независимо в кои дни се падат), да бъде компенсиран с почивка. Тоест, на служителя се предоставят други почивни дни за сметка на почините дни, в които е работил. Това му се полага вместо да му се заплатят в по-висок размер. Това е единственото изключение, при което не се дължи парично обезщетение във формата на по-високо заплащане.

От друга страна, при служители, които работят на сумирано работно време., не може да се говори за полагане на извънреден труд в почивните или празничните дни. Извънредният труд при тях се изчислява за периода на изравняване. Затова при работещите на сумирано работно време или по график, смените по време на официален празник се заплащат минимум в двоен размер. В дните на седмичната им почивка компенсацията е в размер на 75%. За положен извънреден труд в работни дни обаче ползват допълнителен платен годишен отпуск.

Тези правила са въведени, за да гарантират, че служителите ще са справедливо обезщетени за работата, която полагат по време на почивните и празничните дни. Така се гарантира, че техните права на почивка и на личен живот не са нарушени.

Ако тези правила ви звучат сложно, има начин да улесните работата си. Графиците, трудът и нуждата от компенсация се проследяват максимално удобно и гъвкаво с решенията на eHR за дигитализиране на процеси. 

Прочетете още:

Забрана за полагане на нощен и извънреден труд

Кое работно време е „нормално“