Дискриминация на работното място

Дискриминацията на работното място е регулирана от закона, като на работодателите е забранено да дискриминират служителите си на въз основа на различни признаци, изрично изброени от законодателя. 

Забранява се различното третиране на служители на основа на:

• Техния пол – тук се включва дискриминация не само по отношение на заплащането, но и във връзка с повишения и упражняване на родителски права и съответния отпуск;
• Расов или етнически признак;
• Религия и убеждения;
• Увреждане;
• Възраст;
• Сексуална ориентация. 

Пряка дискриминация

Освен това от правна гледна точка дискриминацията се дели на два основни вида – пряка и непряка (индиректна). Пряка дискриминация е налице, когато въз основа на някои от изрично изброените шест принципа работодателят се отнася зле с някого. Например, когато на расова основа отказва да наеме или повиши даден служител. Или пък уволни някого, единствено заради възрастта му и наближаващото пенсиониране.

Непряка дискриминация

Непряката дискриминация е по-трудно разпознаваема и забележима. При нея правилата за всички са еднакви. Има случаи обаче, в които тези правила се оказват по-неблагоприятни или оказват отрицателно влияние върху дадена група. Например, ако служителите на непълен работен ден се третират по-зле, понякога това косвено дискриминира жените. Те по-често избират тази форма на работа, за да могат да полагат грижи за децата в семейството. По този начин се оказват дискриминирани косвено на база своя пол.

Освен двете основни форми на дискриминация, законодателят разпознава още три форми на нежелано поведение:

Тормоз 

Тормозът е най-често между служители на хоризонтална основа. Разбира се, може да се прояви и на вертикална – от шеф към неговите подчинение. Такова поведение не само създава предпоставки за токсична работна среда, но и има отношение към дискриминацията, когато е на базата на някои от защитените принципи. Например, в екип, за който се знае, че има хора от ЛГБТК общността, се разказват обидни и унизителни истории или вицове за хора с различна сексуална ориентация.

Подбуждане към дискриминация

Самото име добре обяснява тази форма на дискриминация. Тя също може да има различни проявления. Примерите са много… Шефът на даден компания насърчава HR екипа си да не наема жени. Или пък изрично търси хора под 50-годишна възраст (без да има обективни причини, свързани с естеството на работата, които да налагат това). Същото важи, ако такива изисквания се отправят от името на компанията към агенция за временна заетост. Например изрично се посочи, че хора от даден етнос не са желани.

Виктимизация 

Това е особена форма на поведение, която цели да има наказателен характер към служители, подали оплакване за дискриминация. Тя е забранена от закона с цел да се гарантира защита на служителите и да им се гарантира сигурност, че ако търсят правата си, това няма да има негативни последици за тях впоследствие във фирмата, където работят.

Важно е да се отбележи, че има случаи, при които определени изисквания, макар и да изглеждат дискриминационни, могат да бъдат оправдани, ако има обективни причини за налагането им. 

В заключение, дискриминацията на работното място приема различни форми и видове, но ключовата нейна характеристика е, че е базирана на една от шестте защитени характеристики – пол, етнос, религия, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Качественото и сигурно съхранение на чувствителни лични данни като изброените може да предотврати случаи на дискриминация. Дигитализираните процеси, свързани с човешките ресурси, гарантират най-добра безопасност за личните данни на служителите. Вижте повече за тях тук. 

Прочетете още:

Как да „поправим“ токсичен екип

Роля на медиацията в работна среда

Срок на съхранение на документите в трудовото досие