Професионална болест – какво трябва да знаем?

Кодексът за социално осигуряване в чл.56 дефинира понятието за професионална болест като такова заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредни фактори на работната среда или трудовия процес. Има специално изготвен Списък на професионалните болести, издаден от Министерски съвет. За да бъде едно заболяване признато за професионална болест, то трябва да е включено в този списък. Само по изключение може да бъде признато и без да е в списъка. За целта трябва да се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е довело до неблагоприятни за него последици. Такива могат да са временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения. 

Професионалната болест е осигурително събитие с установена процедура по признаването ѝ. Страни по процедурата са правоимащите лица (осигурени за трудова злополука и професионална болест), практикуващите лекари, ТП на НОИ по постоянен адрес на лицето и на чиято територия се намира предприятието, осигурителят, дирекциите „Инспекция по труда“ и Териториалните експертни лекарски комисии. 

Първата стъпка при диагностициране на заболяване, за което има съмнение, че е професионална болест, е осигуреното лице да информира лекуващия лекар за продължителността на трудовия си стаж, заеманата длъжност и какви са рисковите фактори на работната среда и/или трудовия процес.

Кои лица се осигуряват за професионална болест?

Законът предвижда задължително за застраховане за рисковете „трудова злополука“ и „професионална болест“ за определени професии като съдии, прокурори, следователи, военнослужещи и др. Те са изчерпателно изброени в чл.4 и чл.4а КСО. Важно е да се отбележи, че самоосигуряващите се лица и тези, които получават възнаграждение по граждански договори, не подлежат на този тип осигуряване.

Как се съобщава съмнение за професионална болест?

Поради характера на осигурителния риск, още преди да се потвърди дали става въпрос за трудова болест, при установяване на заболяване, което се предполага, че е такова, се изпраща бързо известие. То е по образец и се праща до:

• Осигурителя (настоящ работодател);
• Осигурители (свързани с  излагане на работника на вредния професионален фактор)
• ТП на НОИ по постоянен адрес на заболялото лице

Бързото известие винаги се изпраща с обратна разписка, за да се удостовери неговото получаване. При установяване едновременно на две или повече заболявания, за които има съмнение, че са професионални болести, за всяко се изпраща отделно писмо. Въпреки че в обхвата на професионална болест влизат и нейните усложнения и късни последици, те не се съобщават с бързо известие.

Потвърждаване или отхвърляне на болестта

Тук основна роля имат ТЕЛК или НЕЛК. В състава на комисиите се включват специалисти по трудова медицина. Когато това е необходимо, участват и специалист по радиобиология или радиационна хигиена. Комисията има срок от три месеца от постъпване на документите, да се произнесе по отношение на характера на заболяването. Решението на комисията подлежи на обжалване. От момента, в който е окончателно, то има валидност от три години. След изтичането им е необходимо осигуреното лице да се преосвидетелства.

При професионална болест е важно да се следи за причинно-следствената връзка и да се уведомят надлежно всички заинтересовани страни. Следва се предвидената от закона процедура и срокове, за да се установи по надлежен ред наличието на това осигурително основание по отношение на лицата, които подлежат на осигуряване за този риск.

Рискът от настъпване на професионална болест може да се минимизира при създаване на здравословни и безопасни условия на труд. Научи повече по темата тук. 

Вижте още: 

Временна неработоспособност – кога се дължи обезщетение? 

Още видове отпуск, за които може би не сте чували

Безопасни трудови условия при работа от вкъщи