< Обратно към всички постове
Маска

Отстраняване от работа на работника или служителя поради грипоподобни симптоми или неизползване на предпазна маска

03/12/2020

Пандемията от COVID-19 поставя допълнително предизвикателство пред работодателите, за да гарантират безопасността и здравето на работниците си. Важно условие за това е да не допускат работниците да работят без маска или с прояви на остри вирусни инфекции. 

Правото на работодателя да отстранява работника или служителя от работа е регламентирано в чл. 199, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба предвижда, че работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. 

Временното отстраняване от работа се извършва от работодателя, за да предотврати настъпването на тежки последици за живота или здравето на самия работник и/или за останалите работници. 

Законодателството предоставя право на работодателите да отстраняват работници от работа, но трябва да се спазват предвидените процедури и условия.

Най-важното условие е работодателят да запознае работниците и служителите със задълженията им: 

  • да не се явяват на работа при проява на грипоподобни симптоми;
  • задълженията им да използват предоставените лични предпазни средства. 

Това се извършва чрез провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа.

За да се отстрани от работа определено лице трябва да има основания за това. 

В зависимост от управленската структура на предприятието, работодателят или непосредственият ръководител установяват наличието на основания за отстраняване. В случаите, когато основанията за отстраняване се установят от непосредствения ръководител, той незабавно уведомява работодателя. Окончателната преценка за наличието на основания за отстраняване от работа се извършва от работодателя.

В законодателството не са предвидени изрично видът и формата на акта, чрез който работодателят да реализира правото си на отстраняване от работа. За да не възникват трудови спорове, най-добре е това да се извършва чрез заповед, която е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя.

  1. Отстраняване поради липса на предпазна маска

Маските по своята същност са лично предпазно средство, което предотвратява възможността за предаване на заразата от коронавирус. Поради това когато работодателят е предоставил маски и е инструктирал надлежно работниците и служителите, че трябва да ги носят по време на работа, те стават задължителни.

Неизпълнението на задълженията за използване на лични предпазни средства е нарушение на трудовата дисциплина, което може да е основание за започване на дисциплинарно производство и за отстраняване от работа. 

В чл. 199, ал. 2 от КТ се предвижда, че отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. 

Когато е установен случай, при който работник или служител не използва личните предпазни средства, нарушението е възможно бързо да бъде отстранено чрез тяхното поставяне, поради което не следва да се засягат правата му по отношение на начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение. 

  1. Отстраняване поради грипоподобни симптоми

Отстраняването на работници и служители с грипоподобни симптоми е една от мерките в изпълнение на въведените противоепидемични мерки, които работодателите следва да предприемат. Те трябва да инструктират работниците, че е недопустимо да се явяват на работа с такива симптоми. 

При явяване на работа на работник или служител, който проявява грипоподобни симптоми, в това число повишена телесна температура и/или силна кашлица, е необходимо да се:

  • отстрани лицето от работа и 
  • предприемат мерки за установяване на здравното му състояние, включително и експертиза на работоспособността му. 

Експертизата на временната неработоспособност се извършва от здравните органи по ред, определен в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). 

При описаната хипотеза работникът или служителят следва да се насочи за определяне на работоспособността му към компетентните здравни органи. 

При установяване на временна неработоспособност се издава болничен лист, като здравните органи предоставят за периода до възстановяване на работоспособността ползването на отпуск на основание чл. 162 от КТ. 

Важно е да се има предвид, че нито работникът има право да се върне на работа, нито работодателят да го допусне до работното му място без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист.

В случай, че работникът или служителят се е явил на преглед по указание на работодателя и лекарят установи, че няма основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност и работникът или служителят може да изпълнява служебните си задължения, работодателят е длъжен да го допусне до работа. 

В този случай явяването пред здравните органи може да се установи с издадена служебна бележка, по реда на чл. 16, ал. 1 от НМЕ. В тази хипотеза не трябва да се ограничава правото на работника или служителя да получава трудовото си възнаграждение. Още повече, че при евентуален трудов спор може да се приеме, че в този случай отстраняването от работа е незаконосъобразно и работодателят ще дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното отстраняване на основание чл. 214, ал. 1 от КТ.

За да не се начисли и изплати пълният размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя на основание чл. 199, ал. 3 от КТ, работодателят следва да разполага с доказателства, че:

  • работникът или служителят е имал грипоподобни симптоми; 
  • указано му е да се яви пред здравен орган за оценка на работоспособността;
  • не е изпълнено нареждането на работодателя, да се установи работоспособността му от здравните органи.