Едностранно удължаване на работното време от работодателя

Разпоредбата на чл. 136а от КТ дава възможност на работодателите при производствена необходимост да удължават работното време през едни работни дни за сметка на намаляване на продължителността на работното време през други.

Особености:

Въвеждането на удължено работно време може да е единствено за работните дни, но не и за работа през почивните и празничните дни.

Удълженият работен ден не може да е по-дълъг от 10 часа, а работната седмица от 48 часа. Ограниченията спрямо работния ден и работната седмица се прилагат кумулативно. 

Удължаването на работното време е възможно до 60 работни дни годишно и не повече от 20 работни дни последователно. 

Права на работника или служителя

Компенсирането на удълженото работно време чрез съответното му намаляване в други дни трябва да стане в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работникът или служителят не е компенсиран в четиримесечен период от удължения му работен ден, за него възниква правото само да определи времето, през което да работи с по-малка продължителност на работния ден.

В този случай работникът или служителят трябва да уведоми работодателя със заявление не по-късно от 2 седмици преди началото на периода, в който ще се ползва компенсацията.

Кога работодателят има право да удължи работното време?

За да се разпореди удължаване на работното време е необходимо да има „важни производствени причини“. Те могат да са различни фактически обстоятелства, които налагат полагането на усилен труд, като не са изчерпателно изброени в нормативните актове. Такива причини могат да не са свързани само с определени сезонни събития, а например могат да произхождат от промени в икономическите обстоятелства, сключването на допълнителни договори, засилен интерес към предлаганите стоки или услуги и други. Преценката дали са налице производствени причини е на работодателя. 

Необходима документация

Установяването на удължено работно време се извършва с изрична писмена заповед на работодателя, когато извърши преценката, че са налице производствени причини за това. Заповедта задължително е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя.

В заповедта трябва да се впише производствена необходимост, налагаща издаването й. Съща така, в нея трябва да са посочени работниците и служителите, на които се удължава работното време. Тази заповед трябва да се връчи на работниците и служителите, за да са запознати с въведения режим на работа и срокът на действието й.

Удълженото работно време се установява по специален ред. Две са изискванията, за да се издаде законосъобразна заповед:

1. да се издаде в срок не по-късно от 3 работни дни преди влизането й в сила;

2. да се проведат предварително консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ в предприятието. За удостоверяване на изпълнението на това задължение трябва да е съставен някакъв писмен документ – протокол, писмено становище или др. 

Работодателят трябва да отчита удълженото, съответно компенсираното работно време в специална книга.