< Обратно към всички постове
Предизвестие за прекратяване на трудовия договор

Предизвестие за прекратяване на трудовия договор

15/07/2021

В динамичното ежедневие, в което живеем и с промените и възможностите, пред които се изправяме, смяната на работното място напоследък доста зачестява. Работодателите от друга страна се стараят да бъдат гъвкави, особено през последните две години, където в кратки срокове им се налага да освобождават или наемат по-голям брой служители, за да останат максимално ефективни в бизнес средата.

Тези процеси са свързани с подаване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В статията ще ви споделим за особеностите при този тип действия и за това какви могат да бъдат основанията, за да се поиска прекратяване на ТД от страна на работодателя и служителя или работника.

Работникът или служителят и работодателят имат право да прекратят трудовия договор с предизвестие, но с една съществена разлика за двете страни. Служителят или работникът могат да не посочват изричен мотив, докато работодателят е задължен да посочи конкретна причина спрямо чл. 328 от Кодекса на труда (КТ).

Предизвестие от служителя

Разпоредбата на чл. 326 от КТ установява субективното право на работника или служителя да прекрати трудовия договор едностранно, без да се изисква съгласие на работодателя, като това важи както за срочните, така и за безсрочните договори. За целта е необходимо да се подаде предизвестие, като в законодателството не е регламентирано изискване към съдържанието му, което позволява същото да бъде написано в свободен текст.

Предизвестие от работодателя

Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в срок, който е еднакъв за двете страни и упоменат предварително в самия договор (чл. 326, ал. 2.) Удостоверяването на връчването на предизвестието е съществен момент с оглед правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение. 

В предизвестието не е необходимо да се изложат мотивите за прекратяване, но е задължително да се посочи разпоредбата, на основание на която ще се прекрати трудовият договор (чл. 328). Мотивите и основанието за прекратяване обаче трябва да се посочат в заповедта, която работодателят следва да издаде към момента на прекратяване на договора.

Срокове на предизвестието

В чл. 326, ал. 4 от КТ изрично е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. 

При безсрочно трудово правоотношение той е от 30 дни до 3 месеца, според уговореното в трудовия договор. За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. 

Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е изрично определен, като той е винаги 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. 

Веднъж получено предизвестието продължава да тече независимо от обстоятелството дали работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, болничен или някакъв друг вид отпуск.

С изтичане на срока на предизвестието, работодателят е длъжен да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор и да я връчи на работника или служителя. 

Оттегляне на предизвестието

Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. 

Обезщетение за неспазено предизвестие

Работникът или служителят има право да прекрати ТД и преди да изтече срокът на връченото предизвестие за прекратяване, при което дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение (чл. 220, ал. 1 КТ). 

Това се отнася и за работодателя, който също има право да прекрати трудовият договор преди да е изтекло предизвестието, но в този случай той ще дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Поради това работодателят може да връчи заповед за прекратяване на трудовия договор с основание, на което се дължи предизвестие, но в самата заповед да е определено обезщетение за неспазен срок на предизвестието. 

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Следва да се има предвид, че работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128б, ал. 2 от КТ). Поради това предизвестието за прекратяване и съответно заповедта за прекратяване на трудовия договор трябва да са част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя. 

Чрез обмяната на тези документи по електронен път чрез система за електронна обмяна на документи, която отговаря на нормативните изисквания, страните по трудовото правоотношение имат сигурност относно момента на връчването на предизвестието, а следователно и сигурност в упражняването на правата и задълженията, които произхождат от прекратяването на трудовия договор.