laptop more

Различия между работа от разстояние и надомна работа

Пандемията от COVID-19 доведе до съществени изменения в организацията на работата в много предприятия. Значителна част от тези, които могат въвеждат и организират работата на работниците и служителите, така че тя да се извършва извън помещенията на работодателя. В българското законодателство са регламентирани две възможности за извършване на дистанционна работа – надомна работа и работа от разстояние. 

Изискванията на законодателството във връзка с организирането на надомна работа са установени в глава пета, раздел VIII „а“ от Кодекса на труда (КТ). Този вид работа се изпълнява в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън помещенията на работодателя. Характерното за тази работа е уговарянето на изработка на конкретна продукция и/или предоставяне на услуга от работника или служителя. Важно е в трудовия договор или в заповедта за възлагане на тази работа ясно да е определен видът на продукцията и/или услугата. 

Изискванията на законодателството във връзка с организирането на работа от разстояние са установени в глава пета, раздел VIII „б“ от КТ. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. При преминаване на работа от разстояние няма необходимост да се уговаря изрично видът на работата, която изпълнява работника или служителя, доколкото той следва да продължи да извършва същата работа, за която се е уговорил и е изпълнявал в помещенията на работодателя.

От дефиницията на двата вида работата в законодателството може да се установи основна разлика между тях – при работата от разстояние задължително се използват информационни технологии, докато при надомната работа самата дейност на работника или служителя може да се състои в изработка на определена продукция и/или предоставяне на услуга, за което не е необходимо телекомуникационно оборудване и непосредствена връзка с работодателя. Липсата на постоянна връзка с надомния работник намалява и възможностите за ръководство и контрол от страна на работодателя, доколкото организирането на работния процес се извършва основно от самия работник. 

При работата от разстояние е предвидена възможност да се въвежда смесен режим на работа. Практически това означава определяне на периоди, в които работникът или служителят ще работи извън помещенията на работодателя и такива, в които ще изпълнява задълженията си в самото предприятие. Подобна възможност не е установена в разпоредбите, регламентиращи надомната работа, поради което може да се направи заключението, че надомните работници и служители изпълняват изцяло своята дейност извън помещенията на работодателя.

При надомна работа работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Видът на оборудването, материалите и спомагателните средства трябва да се уговори между страните по трудовото правоотношение. Важен елемент е също така и уговарянето на редът за възлагане и отчитане на работата. 

При работата от разстояние работодателят няма задължение да снабдява работника или служителя с материали за изпълнение на работата. Това произхожда от факта, че при работа от разстояние не се очаква изготвяне на краен продукт, а извършване на работата чрез телекомуникационна връзка. Друга характерна особеност в тази връзка е, че при работа от разстояние работодателят има изрично задължение да осигури за своя сметка необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му (чл. 107и, ал. 3, т. 1 от КТ). 

Съществена разлика между двата вида трудови договори е организацията на работното време. При надомната работа тя изцяло се определя от работника или служителя, който писмено уведомява работодателя за нея в 7-дневен срок от сключването на трудовия договор (в тази връзка чл. 107е, ал. 4 от КТ). Поради това надомните работници сами разпределят работното си време без да може върху това да влияе работодателя. При работата от разстояние трябва изрично да е определено кога работникът или служителят трябва да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка. Само извън този период е възможно работникът или служителят да организира работното си време по начин, който позволява изпълнение на трудовите му задължения съобразно уговорената продължителност в трудовия договор. При работата от разстояние съществува изрично задължение на работника или служителя да отчита отработеното време ежемесечно пред работодателя. Работата от разстояние и/или надомната работа следва да се уговарят в трудовия договор, който е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя. При извънредно положение или при извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да разпореди извършването на работа от разстояние и/или надомна работа. Тази заповед следва да съдържа условията на работата, като може се връчва на работника или служителя на хартия или да е част от неговото електронно трудово досие.