< Обратно към всички постове
Подписване на договор

Съдържание на трудовия договор

15/10/2020

Трудовият договор определя основните права и задължения на страните при полагането на труд. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва в писмена форма. Трудовият договор и всички анекси към него са задължителна част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя. Задължителните реквизити на трудовия договор (т.е. неговото минимално съдържание) са определени в чл. 66, ал. 1 от КТ. 

Данните за страните са първият задължителен елемент на трудовия договор. В § 1, т. 10 на Допълнителните разпоредби на КТ са дефинирани задължителните данни за страните. 

Данните за работодателя са диференцирани според това дали е юридическо или физическо лице. В случай, че работодателят е юридическо лице или едноличен търговец, в трудовия договор трябва да се съдържа информация относно: наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК, имената на лицата, които го представляват и единния граждански номер (личния номер – за чужденец) на представителя. 

В случай че работодателят е физическо лице, в трудовия договор се посочват: имената на лицето, постоянния адрес и единния граждански номер (личния номер – за чужденец). 

За работника или служителя в трудовия договор се вписват имената, постоянният адрес, единният граждански номер (личният номер – за чужденец), видът и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа. 

В чл. 66, ал. 1 от КТ са изрично изброени елементите на трудовия договор, по които трябва да се постигне съгласие между страните и те да бъдат включени в съдържанието му. Тези елементи са: 

а) Мястото на работа 

Това са териториалните граници, в които работникът или служителят ще извършва възложената му работа. 

б) Наименованието на длъжността и характера на работата

Наименованието на длъжността в трудовия договор трябва да съответства на изискванията на Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД). Характерът на работата се определя съобразно конкретната трудова функция, обемът и същността на работата и условията, при която тя ще бъде извършвана от работника или служителя. 

3. Датата на сключването му и началото на неговото изпълнение

Датата на сключването е важна с оглед на регистрацията на трудовия договор в НАП. В чл. 62, ал. 3 от КТ е установено задължението в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП. 

В трудовия договор се определя началото на неговото изпълнение, като се посочва конкретна дата или срок за постъпването на работа. 

4. Времетраенето

Трудовият договор може да е за определен срок или за неопределено време. В случай, че трудовият договор е срочен, трябва да се определи конкретния вид срочен договор, съгласно възможните основания по чл. 68, ал. 1 от КТ. 

5. Продължителността на платения годишен отпуск 

В трудовия договор се посочва не само основния, но и удължения и/или допълнителния отпуск, в случай, че работникът или служителят има право на такъв. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ). 

6. Срокът на  предизвестие при прекратяването 

Срокът на предизвестие трябва да е еднакъв за двете страни. При основен трудов договор, сключен за неопределено време, срокът може да е от 30 дни до 3 месеца (чл. 326, ал. 2, изр. 1 от КТ). За срочните трудови договори срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2, изр. 3 от КТ). 

 7. Размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ). 

8. продължителността на работния ден или седмица 

Нормалната работна седмица е петдневна с продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а работното време през деня е до 8 часа. Когато трудовият договор е за работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) или когато трудовият договор се сключва за допълнителен труд или за определени дни от месеца, е необходимо да се уговаря и разпределението на работното време. 

Следва да се има предвид, че чл. 66, ал. 1 от КТ определя минимално необходимото съдържание на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от КТ, изрично предоставя възможност на страните да уговарят в трудовия договор и други условия, които не са уредени с изрични разпоредби на закона или колективен трудов договор.