Видовете граждански договори

Освен че гражданските договори се различават от трудовите по някои основни свои характеристики, те се различават и помежду си. Гражданските договори, които се използват в практиката, всъщност се разделят на различни видове, като разграничението се прави на база техния предмет. В статията ще разгледаме подробно спецификите на всеки един от шестте вида граждански договори.

Договор за поръчка

С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му действия. Става въпрос единствено и само за правни действия, например да се сключи сделка от името на доверителя.

Сключването на сделки може да е както от името на довереникът, така и от името на доверителя, стига първият да е упълномощен. Когато довереникът действа от свое име, правата и задълженията по договорите, сключени с трети лица, възникват за него. Той е длъжен незабавно или в определения му срок да ги прехвърли на доверителя. Едва от този момент доверителят става страна по сделката, сключена между довереника и третото лице.

При гражданските договори за поръчка е важно действието да се извърши лично. Довереникът има задължение да се придържа към уговореното, да даде сметка, както и всичко получено при изпълнение на поръчката. Възнаграждение се дължи обаче само и единствено, ако изрично е уговорено. В противен случай договорът е безвъзмезден.

Правната уредба на договорът за поръчка се намира в Закона за задълженията и договорите.

Договор за изработка

При договорът за изработка изпълнителят се задължава да изработи или произведе определен продукт или произведение. Като произведеното остава за поръчващия / възложителя. Необходимо е договорът да съдържа ясно и конкретно описание на това, което трябва да се изработи. 

Възнаграждението и срокът за изпълнение се договарят свободно между страните. Едно от основите разграничения с трудовите договори е, че тук изпълнителят работи със свои материали и за своя сметка, а основното задължение на поръчителя е заплащането на цената. Ключовото е, че изпълнителят изработва продукта на свой риск.

Договор за услуга

Договорите за услуга са ненаименовани договори, което означава, че в общия случай нямат изрична уредба в закона. При договорите за услуга често се заимстват елементи от договорите за поръчка или за изработка, но е важно да се знаят и общите особености на гражданските договори.

В правния смисъл на думата „услуга“ не се включва предаването на собственост върху нещо конкретно материално. По-скоро чрез нея се предоставят ползи, удобства, улеснения или специфични дейности. Услугата следва да бъде изпълнена съгласно договорните условия и да е предназначена за конкретния получател. Важно е, също така, извършената работа да може да бъде измерена и оценена.

Договор за услуга може да е например консултантски договор, при който се предоставят консултации в определена област, в която лицето е експерт, срещу заплащане. Такива договори се сключват често и със самоосигуряващи се лица, които обикновено предоставят професионални услуги – юридически, счетоводни, медицински и др. 

Важна особеност е, че при договорите за услуги не се гарантира конкретен резултат от предоставената консултация, нито пък се гарантира нейното качество.

Договор за авторско право

Договорите за авторско право са интересен вид граждански договори, които уреждат отношенията с лица, извършващи творческа дейност като писатели, художници, певци и др. При тези договори непременно се включват специфични клаузи, които уреждат правата над произведенията. Най-често в същността си това са договори за изработка, тъй като крайният продукт е нещо материално – картина, книга, текст. 

Законът за авторските права урежда договори за използване на авторски произведения, при които авторът на произведението отстъпва изключително или неизключително право на ползване на ползвателя. Клауза за авторските права може да се включи към всеки един договор, с който се засягат такива отношения.

Договор за управление и контрол (ДУК)

Тези договори, известни още като договори за управление, намират широко приложение в бизнес средите. Съгласно добрите бизнес практики с тези договори се регламентират правата и задълженията на управителя и на дружеството, което той ще управлява. 

От данъчно-правна гледна точка, това е договор за възлагане, което го разграничава от трудовите договори. Също така няма задължение дейността да се извършва лично от лицето. Приложение намират както при дружества с ограничена отговорност, така и при акционерни дружества (при които ДУК се сключва с изпълнителния директор). 

Договор за представителство / посредничество

Търговският закон определя различни видове търговски представители. За назначаването на такъв се сключва определен вид граждански договор, известен в практиката като договор за представителство. 

Както е упоменато в ТЗ, търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.

Търговският представител има задължението да осъществява сътрудничество или извършването на сделките, като се съобразява с интересите на търговеца. Негово право е да получава възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл, като възнаграждението се дължи от търговеца.

Подробна информация за отношенията на дърговските посредници и представители може да бъде намерена в раздел II чл. 32-48 и раздел III чл.49-51 от Търговския закон.

Още полезни статии:

Разликата между трудов и граждански договор

Сключване на граждански договор – Какво трябва да знаем

Трудов договор – Видове според продължителността му