Често, когато се каним да започнем нова работа, пред нас стои въпросът дали да е на трудов договор или на граждански. Каква обаче е разликата между двата договора и какви предимства и недостатъци има всеки един от тях ще разгледаме в статията.
Основната и най-важна разлика между трудовите и гражданските договори е, че за последните не се прилагат строгите правила на Кодекса на труда. Затова често в практиката, чрез сключването на граждански договори, се заобикаля трудовото законодателство, тъй като в тези случаи страните разполагат със свобода на договаряне и контролът от страна на държавата е значително по-малък.
Когато сключваме различни договори е важно да използваме правилната правна терминология и да сме добре запознати с особеностите на съответния вид договор.
Страните по трудовите договори са „работодател“ и „работник/служител“. Докато при гражданските договори имаме „възложител“ и „изпълнител“.
При трудовият договор предмет на договора е самата работна силна, която се предоставя в определен времеви интервал, т.н. „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд. Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане – „заплата“.
При гражданските договори разликата е, че предмет на договора е постигането на определен резултат. Тези договори се отнасят до предоставянето на определени услуги или извършването на конкретни задачи. Затова и изпълнителят обикновено не е обвързан кога и по какъв начин да извърши работата, а разполага със свободата сам да разпредели времето си.
Трудовите договори се отличават по своето съдържание, тъй като за тях има законово установени реквизити, които задължително трябва да присъстват в договора. Самото трудово законодателство определя немалка част от правата и задълженията на работодателите и техните работници и служители. В трудовия договор се фиксират мястото на работа, длъжност, работното време и отпуск, както и условията при които се извършва работата.
При гражданските договори всички тези особености отсъстват и в тях най-често се определя само какво трябва да се извърши, в какъв срок и какво ще е съответното заплащане. Тъй като гражданските договори се регулират от общото гражданско законодателството, страните по тях имат по-голяма свобода на договаряне и могат сами да избират какво да включат в договора.
При трудовите договори, работникът е поставен в подчинение на работодателя, което означава, че е под негов контрол и трябва да извършва работата спрямо неговите изисквания.
При гражданския договор, което е и основно негово предимство, изпълнителя разполага с по-голяма свобода как да изпълни съответните услуги или задачи, които са му възложени по правоотношението.
Важна разлика между трудовите и гражданските договори е свързана с това кой носи риска от неизпълнение. Докато при трудовите договори, рискът е за работодателят, то в гражданските договори той се поема от изпълнителя.
Една от основните разлики между трудовите и гражданските договори е за чия сметка са разходите за постигането на крайния резултат. Докато при трудовите договори те се поемат от работодателя, при гражданските те остават за сметка на изпълнителите.
Когато се работи по граждански договор, изпълнителят сам отговаря за осигуряването си, т.е. той е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса на труда. В случай, че няма друго основание за осигуряване, осигурителни вноски се дължат само ако възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата (МРЗ). Преценката се прави на годишна база, съобразно месечния размер на МРЗ.
Осигуровките на работниците и служителите по трудово правоотношение (т.е. при сключен трудов договор) се поемат от работодателя. Размерът на осигурителните вноски се зависи от редица фактори и се определя на база брутното трудово възнаграждение.
Що се отнася до данъците, всички доходи по извънтрудови правоотношения, се считат за доходи по граждански договор според ЗДДГЛ и подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. По чл. 55 ЗДДФЛ се подават и декларации на всеки 3-месеца, тъй като самоосигуряващите се лица дължат авансов данък за разликата между облагаемия доход и задължителните осигурителни вноски. Размерът на данъците, декларирането и плащанията са подробно разгледани в публикация на официалната страница на Националната агенция за приходите.
Важно е да се знае, че двата договора не се изключват взаимно. Както е възможно едно лице да работи едновременно и по трудово, и по гражданско правоотношение, така е възможно дори да е при същия работодател. Все по-често в практиката, страни, между които вече съществува трудово правоотношение, сключват и граждански договори помежду си.