Сключване на граждански договор – Kакво трябва да знаем
Все по-често работодателите наемат хора на граждански договор. Този термин навлиза, за да разграничи полагането на труд по правоотношение, което не е подчинено на трудовото законодателство. Това означава, че изпълнителят по договора няма качеството на „работник или служител“ по смисъла на Кодекса на труда и не се ползва от защитите, които предоставя този закон.
Всъщност повечето договори в ежедневието ни са вид граждански договори – покупко-продажби, наеми и др., но в контекста на работните взаимоотношения, този термин е придобил друго значение и именно неговите характеристики ще разгледаме в днешната статия.
Правна уредба
Уредбата на гражданските договори се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон. Този тип договори представляват договор за възлагане, по който страните са „възложител“ и „изпълнител“, а видовете им – договор за поръчка, за изработка и др. – се определят в зависимост от крайната цел.
Сключване на граждански договор
Необходимо е и двете страни да са пълнолетни и дееспособни, когато договорът се сключва между физически лица. В случай, че договорът е между физическо и юридическо лице, то е необходимо юридическото лице да не е прекратено.
Задължителни реквизити
Задължителните реквизити на гражданския договор са предметът (видът работа или услуга), срокът за изпълнение, правата и задълженията на всяка от страните, както и размера на възнаграждението и условията на неговото изплащане.
Предмет на договора
Предмет на договора винаги е извършването на определена работа или предоставянето на определена услуга.
Важно е, когато лицето работи по трудов договор през същото време, за което е и гражданският договор, то да уведоми възложителят за това, тъй като то оказва влияние върху размер на дължимите осигуровки.
Срок
Страните разполагат със свобода на договаряне и могат да избират дали да сключат договора като срочен или безсрочен. В случай обаче, че е посочен срок, то договорът спира да се прилага след изтичането му. Необходимо е страните изрично да договорят продължаването му.
Права и задължения на страните
Изпълнителят на работата по граждански договор носи отговорност както за качеството, така и за точността на изпълнението на работата. Възложителят от своя страна има право да наложи парична санкция или да иска изпълнителят да отстрани недостатъците за своя сметка.
Работно време
Изпълнителят на работа по граждански договор се отличава с независимост, тъй като е самостоятелна страна по правоотношението. В повечето случаи това означава, че разполага със свобода да определи кога и как да извърши работата, стига да е в рамките на договорения между страните срок. Изпълнителят се заема да изпълни определени задължения, но не е ангажиран с конкретно работно време, освен ако това изрично не е договорено между страните.
Възнаграждение
Възнаграждението подлежи изцяло на договаряне между страните по договора – те определят размера, както и начинът и срокът на плащане в самия договор. Гражданският договор също така, за разлика от трудовия, може да бъде и безвъзмезден.
Осигуровки и данъци при граждански договор
По граждански договор винаги се дължи данък общ доход в размер на 10%. При него платецът на дохода има задължение в края на годината да издаде служебна бележка за изплатените през годината суми, която изпълнителят да приложи към годишната си данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. При гражданските договори има нормативно признати разходи в размер на 25%, които се приспадат от облагаемия доход.
Въпреки че при гражданските договори също се дължат осигуровки, те са в тежест на изпълнителя. Освен това при работата на такъв договор, тече единствено осигурителен стаж.
Осигуровки не се внасят за общо заболяване и майчинство, трудова злополука, професионална болест и безработица. Съответно и не се изплащат обезщетения на тези основания. Плаща се за здравно осигуряване, фонд „Пенсии“ към Държавното обществено заболяване (старост и смърт; инвалидност и общо заболяване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Отпуск при граждански договор
Тъй като лицата, които работят на граждански договор, нямат задължение да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, не могат да ползват такъв отпуск. Ако междувременно обаче са работили по трудово правоотношение и имат право на отпуск по майчинство, не е проблем да продължат да работят по граждански договор, докато го ползват.
Следва да се отбележи, че отпуска по майчинство може да се ползва и от бабата или дядото на детето, в който случай също не е проблем същите да работят по граждански договор.
Още статии по темата:
Разликата между трудов и граждански договор
Абониране за бюлетин
Полезна информация, свързана с дигитализацията на HR процесите и съвети за управление на човешките ресурси.
