Кое работно време е „нормално“

„Работно време“ е времето през което служителят е длъжен да работи и да бъде на разположение на работодателя, независимо дали на територията на компанията или на друго място. Работното време може да бъде установено със закон или друг нормативен акт. Може да се установи и с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор. Кодексът на труда предлага различни класификации за работно време. те се определят според продължителността на работния ден, според времето през денонощието и др.

Всички си мислим, че знаем какво представлява „работното време“. Оказва се обаче, че от правна гледна точна нещата всъщност не са толкова прости и ясни. Има доста разновидности, с които законодателят се е постарал да покрие различни възможни житейски ситуации. Именно затова при сключване на трудов договор задължително се посочва и какво е работното време. В този текст ще разберете какви са различните видове работно време и кое се приема за нормално (пълно) работно време.

Работно време спрямо продължителността на работния ден

Според този критерий работното време може да бъде:

• Нормално (пълно) или непълно – Нормалната продължителност на работния ден е всъщност е установена при нормални условия на труд, с нормална интензивност и без особени рискове или специфични условия, свързани с живота и здравето на служителите. При тези условия нормалното или пълно работно време, установено в чл, 136 КТ е пет работни дни с продължителност на работното време до осем часа или на седмична база – до 40 часа.
• Намалено или удължено;
• С променливи граници.

Спрямо това кога се полага работният труд

Работното време традиционно също се дели на дневно и нощно. То може да бъде и на смени. При полагането на нощен труд има няколко особености.
За „пълно работно време“ при нощен труд се считат седем часа на ден или съответно до 35 часа на седмица. Според законодателя нощен е трудът, който се полага в часовете между 22:00 и 6:00.

Нощен труд не могат да полагат определени групи служители:

• Непълнолетни (под 18г.) и бременни или в напреднал етап на ин витро лечение.
• За майки с деца до 6-годишна възраст и майки, които се грижат за деца с увреждания, е допустимо да полагат нощен труд само с тяхно изрично писмено съгласие.
• Служители, които продължават образованието си, също могат да полагат нощен труд само по свое съгласие.
• За служители, които са трудоустроени, се изисква нощният труд да не се отразява неблагоприятно на здравето им според заключение, изготвено от съответните здравни органи. Отново се изисква и съгласието на самите служители.

Спрямо максималните размери на работното време, установени в КТ, се определя и така нареченият извънреден труд.

Спрямо начина на изчисляване

Според спецификите при изчисляване на възнаграждението това може да е на дневна база или на база изработените часове (сумирано изчисляване).

Всички тези разновидности всъщност целят да осигурят повече възможности за заетост. Дава се възможност на служителите да работят на няколко трудови договора едновременно. Предоставено е изцяло на работодателя да определя организацията на работното време във фирмата си.

Освен законовите изисквания, работодателят следва да съобрази и условията, договорени в колективните трудови договори (ако има такива), както и в индивидуалния трудов договор. Работодателят следва да се съобразява с правата на служителите за почивки в рамките на работния ден и между смените, както и междудневните и седмични почивки. Следва да се отбележи, че КТ предвижда „право на непрекъсната почивка“. Това значи, че служителят не е длъжен да отговоря на работодателя, когато той го търси в извънработно време, освен ако това не е изрично предвидено в индивидуалния и/или колективния договор.

Вижте още полезни текстове:

Едностранно удължаване на работното време от работодателя

Работно време при работа от разстояние