budilnik

Определяне на продължителността на работното време в трудовия договор

Продължителността на работното време е задължителен реквизит на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ), който е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие.

Нормалната продължителност на работното време е определена в чл. 136 на КТ. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а работното време през деня е до 8 часа. За две категории работници и служители е установена намалена продължителност на работното време – тези, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им, както и за работници или служители, ненавършили 18 години. С Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време се определят конкретните видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Намаляването на продължителността на работното време при тези работи води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите. В чл. 2 на наредбата са определени видовете работа, при които продължителността на работното време е 6 часа, а в чл. 3 – работата, при която продължителността е 7 часа. 

Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е установено в чл. 305, ал. 3 и чл. 301, ал. 3 от КТ. Работниците и служителите под 15-годишна възраст имат продължителност на работното време до 4 часа дневно, а тези между 15 и 18 години до 35 часа седмично и 7 часа дневно. Чрез намаляването на работното време се осигурява допълнителна закрила на непълнолетните работници и служители.

 При определяне на продължителността на работното време е необходимо да се вземе под внимание, че когато с трудовия договор се уговори работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) или когато трудовият договор се сключва за допълнителен труд при същия работодател или при друг работодател, или за определени дни от месеца, съществува и допълнително задължение, произтичащо от чл. 138, ал. 1, изр. 2 от КТ и чл. 115 от КТ. Според цитираните разпоредби, при сключването на един от тези видове трудови договори е необходимо освен продължителността, да се уговаря и разпределението на работното време. Разпределението на работното време означава да се определи конкретният начален и краен час на работния ден и по този начин и на почивките между самите работни дни и седмици.

Също така е възможно да се сключи трудов договор за работа през определени дни от месеца по реда на чл. 114 от КТ. В тези случаи е задължително в трудовия договор да се определят конкретните дни, през които ще се извършва работата. Възможно е да се договори например работата да се извършва всеки вторник или всеки втори вторник в определен месец. В този случай също е задължително да се определи продължителността на работния ден.