Определяне на възнаграждението в трудовия договор

Определянето на възнаграждението е задължителен реквизит на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ), който е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие. В статията ви споделяме всички законови изисквания и специфики, които трябва да знаете, за да бъдете изрядни от правна гледчка точка.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Работодателят е длъжен да начислява и изплаща трудовото възнаграждение на работника или служителя според уговореното с него и съобразно извършената работа.

Нормативни изисквания

В трудовия договор се уговорят размерите на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са регламентирани видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, както и редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. При договаряне на този елемент от съдържанието на трудовия договор работодателят трябва да спазва нормативните изисквания.

Основна работна заплата

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При оценката на основната работна заплата работодателят следва да взема предвид сложността на труда, отговорността на труда, тежестта на труда, както и параметрите на работната среда.

Работодателят трябва да се съобразява с определените минимални стойности или диапазони на основните заплати по длъжностни нива, които са част от утвърдените Вътрешни правила за работната заплата в предприятието, съгласувани предварително със синдикалните организации (чл. 22 от НСОРЗ).

Размер на минималната работна заплата

Основното трудово възнаграждение, определено в трудовия договор не може да е в размер по-малък от определения с акт на Министерския съвет. За 2023 г. с Постановление №497 от 29 декември 2022 г. Министерския съвет е определил, че от 1 януари 2023 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 780 лв. и на минималната часова работна заплата е 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. 

Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец. Поради това в трудовия договор не може да се определя основна работна заплата под минималния размер, определен за страната.

Минимален осигурителен доход

Следва да се прави разлика между минимална основна работна заплата и минимален осигурителен доход. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

Определяне размера на осигурителните вноски

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за съответните икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Определяне на брутно трудово възнаграждение

На база на споменатото дотук, брутното трудово възнаграждение (договореният размер на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, ако се дължат такива) може да бъде по-малко от минималния осигурителен доход.

Работникът или служителят получава това трудово възнаграждение, но осигурителните вноски в този случай се начисляват върху размера на минималния осигурителен доход. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голямо от така наречения осигурителен праг, то осигурителните вноски се внасят върху брутното трудово възнаграждение.

Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер

В чл. 15 на НСОРЗ са регламентирани допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, както и за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 11 и 12 от НСОРЗ). Също така за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Изплащане на трудовото възнаграждение

Допълнително изискване към трудовия договор е уговарянето на периодичност на изплащането на трудовото възнаграждение. Определянето на точен срок за изплащане на възнаграждението има съществено значение. В случаите, когато работодателят не е изпълнил задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок, се счита, че е изпаднал в забава.

В практиката е прието, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово и окончателно всеки месец на два пъти. Възможно е да се уговори и друга периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение, например окончателно в края на месеца, в който е положен труда или през месеца, следващ месеца на полагането на труда.

Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка (чл. 270, ал. 3 от КТ). Поради това няма пречка работникът или служителят да поиска трудовото възнаграждение да се превежда в посочената от него банка, като за това следва да е подадено изрично искане от лицето, което да е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие.

Още полезни статии:

Удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя

Допълнително трудово възнаграждение

Съдържание на трудовия договор