Допълнително трудово възнаграждение

Какво представлява допълнителното трудово възнаграждение и кога работодателят дължи такова на работника или служителя. В статията ви споделяме за различните видове допълнителни трудови възнаграждения, по какъв начин се формират и как се изплащат.

Какво представлява допълнителното трудово възнаграждение?

Допълнителните трудови възнаграждения са част от брутната заплата, уредбата им се намира в Кодекса на труда, в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и могат да бъдат включени както е индивидуален, така и в колективен трудов договор.

Допълнителното трудово възнаграждение е част от брутната заплата, наред с основната работна заплата. Според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителните трудови възнаграждения, когато са уредени в нормативен акт, се изплащат задължително, а когато са договорени в индивидуален или колективен договор, се изплащат според договорните условия. 

Видове допълнителни трудови възнаграждения

Видовете допълнителни трудови възнаграждения, които урежда законодателят могат да бъдат  следните:

Допълнително възнаграждение за извънреден труд

Това възнаграждение е уредено в Кодекса на труда, а в Наредбата е предвидено, че се изчислява на база работната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. 

За нощен труд, който се полага между 22 ч. и 6 ч., е предвидено също, че се дължи допълнително трудово възнаграждение, като неговия размер е 0,15 на сто от размера на минималната заплата, но в никой случай, не по-малко от един лев. 

Допълнително възнаграждение се дължи и за времето, в което работникът или служителят е на разположение на работодателя, макар и да се намира извън територията на предприятието. В този случай възнаграждението се определя на почасова база, заплаща се ТВ за всеки час или част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. на час или за част от него.

Допълнително възнаграждение за научна степен

За образователна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, когато тя е свързана с изпълняваната работа, се изплаща допълнително възнаграждение. Получава се на месечна база, като законодателят е заложил само долна граница при определянето му – минималният размер е 50 лева.

Допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит

Това допълнително възнаграждение също се определя на месечна база, но се изчислява като процент върху основната работна заплата и възниква при придобит трудов стаж или професионален опит за поне една година. 

За трудов стаж се признава и такъв придобит на различни работни места и на различни длъжности, когато обаче е за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Признава се и трудов стаж, придобит в друга държава членка на Европейския съюз, дори когато трудовата и/или професионална дейност е упражнявана без трудово правоотношение. 

Кога една дейност се счита, че има сходен характер на работата, длъжността или професията, се определя на браншово равнище с колективен трудов договор или с вътрешни правила в предприятието. Съответно минималният размер е различен за различните браншове и се определя от Министерски съвет, едва след като е провел консултации на национално равнище. Конкретният размер на допълнителното възнаграждение в този случай също се определя в колективния трудов договор или с вътрешни правила в предприятието, а заплащането му се извършва на база действително отработено време.

Бонуси с непостоянен характер

Има различни допълнителни възнаграждения, определени в колективния и/или индивидуалния трудов договор или вътрешните правила за работа, които, за разлика от гореизброените обаче, не са с постоянен характер. 

Такова е например възнаграждението за постигнати резултати, което може да бъде текущо или на годишна база. Възможно е работодателя и работника/служителя да постигнат споразумение да е за друг период. 

На работника или служителя може да се даде и участие в печалбата на предприятието, отделно от основното му трудово възнаграждение. 

Когато в условията на труд на работника или служителя временно настъпят промени, които създават допълнително нервно-психично натоварване и/или увреждат здравето му по някакъв начин, също се дължи допълнително  трудово възнаграждение.

Определяне на допълнителното трудово възнаграждение

Минималните размери на допълнителните възнаграждения се определят от законодателя. Предоставена е възможност обаче с работодателите да бъдат договорени по-високи размери на тези допълнителни възнаграждения. 

Ако извънредният труд е положен през работен ден, увеличението е в размер на 50% от уговореното трудово възнаграждение. Когато трудът е положен през уикенда (или седмичната почивка на работника/служителя), увеличението е в размер на 75%, а в случаите, когато е положен по време на официални празници в страната, то то е 100%. 

Изплащане на ТВ

Изплащането на трудовото възнаграждение е задължение на работодателя, като основното ТВ се изплаща в пари, а допълнителното ТВ може да бъде изплатено и в натура, ако това е предвидено в акт на МС, колективения трудов договор или индивидуалния трудов договор на работника или служителя. Допълнителното трудово възнаграждение не може да бъде изплатено обаче в спиртни напитки, тютюневи изделия или увреждащи здравето наркотични вещества.

Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор, като то се изплаща лично на служителя, с изключение на случаите, в които други лица имат право да получат това възнаграждение. В тези случаи служителят предоставя писмено искане на работодателя, а лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение са само близки на служителя.

Други статии по темата:

Определяне на възнаграждението в трудовия договор

Определяне на продължителността на работното време в трудовия договор

Забрана за полагане на нощен труд и извънреден труд