Удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя

Работодателят няма законово право да прави удръжки от трудовото възнаграждение или да налага глоби на работника или служителя в случаи на нарушаване на трудовата дисциплина, в това число непълно или неправилно изпълнение на работата, закъсняване, говорене по телефона и други.

В определени случаи обаче работодателят има право да не изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение или да потърси отговорност от работника или служителя за причинени вреди. Според чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

5. запори, наложени по съответния ред;

6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ (ограничена имуществена отговорност, която е разгледана по-долу).

Удръжки за ограничена имуществена отговорност

Работодателят може да потърси ограничена имуществена отговорност от работника или служителя, съобразно правилата на глава десета, раздел II от Кодекса на труда за вредата, която му е причинена по небрежност или по повод изпълнение на трудовите задължения. 

В случаите на ограничена имуществена отговорност, работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността. За да породи правен ефект, въпросната заповед трябва да бъде връчена на работника или служителя, нанесъл щетите и едва след като заповедта влезе в сила, е възможно да се правят удръжки от трудовото възнаграждение.

Създаването, връчването и съхраняването на заповедта може да стане и по електронен път, когато работодателят използва система, която отговаря на нормативните изисквания на Кодекса на труда и НВИССЕДТДРС, т.е. да е част от електронното трудово досие на работника или служителя.

За вреда, която е причинена умишлено, в резултат на престъпление или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

Удръжки при неотработено време

Когато работникът или служителят не изработи определеното в трудовия му договор работно време, работодателят няма право да налага глоба, но има възможност да не изплаща трудово възнаграждение за неотработеното време.

Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд. В тази връзка, ако размерът на основното трудово възнаграждение се определя според времетраенето на работата, работодателят е в правото си да изплати трудовото възнаграждение само за времето, през което работникът или служителят е полагал труд. 

Особености при начисляване на дължимото възнаграждение

В случаите, когато положения труд е за време по-малко от заложеното в договора, работодателят трябва да съобрази няколко обстоятелства, за да е законосъобразно начисляването и изплащането на трудово възнаграждение, което не е в размер, който е дължим при пълно работно време. 

1. Фиш за работна заплата

На първо място следва във ведомостта за заплата (съответно във фиша за работна заплата на работника или служителя) да са посочени часовете положен труд, т.е. да е видно, че работникът или служителят не е отработил договореното работно време. 

2. Декларация образец №1

На второ място следва при подаване на декларация обр. № 1, приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. (за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), да се попълват данни за продължителността на непълното работно време и размера на трудовото възнаграждение на работника или служителя в съответствие с начисленото във ведомостите за заплати. 

3. Трудов спор

За да се избегне възникване на трудов спор, отсъствието от работа или закъснението, следва да е документирано. За целта работодателят може да използва данни от автоматична система за достъп (ако е внедрил такава) или да има протокол или докладна от прекия ръководител, в която да е описано нарушението на трудовата дисциплина (закъснението или отсъствието от работа). Документите (информацията) във връзка с неотработеното време следва да се съхраняват в трудовото досие на работника или служителя.

4. Дисциплинарно наказание

При закъснение или неявяване на работа е възможно работодателят да образува и дисциплинарно производство срещу работника или служителя, като му наложи дисциплинарно наказание – забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение. Провеждането на дисциплинарното производство се извършва съгласно изискванията на глава девета, раздел III на КТ – работодателят трябва да изиска обяснение от работника, да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя и съответно да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание. 

И тук документите, свързани с дисциплинарното производство могат да се съставят и обменят по електронен път, стига да са спазени законовите изисквания. Това ще спести време и разходи за работодателя, а също така ще е допълнителна сигурност при евентуални проверки от контролните органи или при спор в съда. 

Система, която е разработена за целите на електронния обмен на документи от трудовото правоотношение и съгласно Кодекса на труда и Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) е eHR. Научете повече за функционалностите на системата и възможностите, които предлага за работодателите, на посочения адрес www.ehr.bg.

Още полези темата:

Определяне на възнаграждението в трудовия договор

Допълнително трудово възнаграждение

Съдържание на трудовия договор