hora i grafik na kompiutar

Определяне на платения годишен отпуск

Продължителността на платения годишен отпуск е задължителен реквизит на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ), който е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие. В трудовия договор се посочва не само основния, но и удължения и/или допълнителния отпуск, в случай, че работникът или служителят има право на такъв.

Размерът на полагаемия платен годишен отпуск се изчислява в зависимост от регламентираното работно време, трудовият стаж и отработените часове. 

  1. Годишен отпуск при непълно работно време
  • половин или повече от законоустановеното работно време

В случай че трудовият договор е за половината или повече от законоустановеното работно време (4 или повече часа на ден), работникът или служителят има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни за календарната година (чл. 155, ал. 4 от КТ). 

Важна особеност за хора без трудов стаж (постъпващи на работа за първи път), е че правото за ползване на платен годишен отпуск се придобива след натрупване на 8-месечен трудов стаж.

  • част от законоустановеното работно време

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. 

Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от КТ, където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня, по едно или няколко трудови правоотношения

  • 2-часов работен ден

В случай че трудовото правоотношение е за 2-часов работен ден, на базата на признатия трудов стаж по реда на чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, се определя правото на платения годишен отпуск по трудовото правоотношение на 2 часа – пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж или 5 работни дни.

  1. Ползване на удължен годишен отпуск

Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ, някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск. В чл. 24 – 31 от НРВПО са установени длъжностите и минималните размери на отпуска за тях.

  • Лица ненавършили 18 години имат право на основен годишен отпуск в размер на 26 работни дни, включително за годината, в която навършват 18 (чл. 305 ал 4 от КТ).
  • Лицата с трайно намалена работоспособност – 50 и над 50 на сто, имат право на платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни (чл. 319 от КТ).
  1. Допълнителен платен годишен отпуск

Правото на допълнителен платен годишен отпуск не по-малко от 5 работни дни възниква за работници и служители в две хипотези, определени в чл. 156, ал. 1 от КТ.

  • при работа в специфични условия

На първо място право на допълнителен платен годишен отпуск се полага за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Видовете работи са регламентирани в чл. 2 на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 3 от същата наредба дава право на такъв вид отпуск на работниците и служителите с пълна загуба на зрение или слух независимо от вида работа.

  • при ненормиран работен ден

На второ място право на допълнителен платен годишен отпуск не по-малко от 5 работни дни имат работниците и служителите с ненормиран работен ден. Длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определят със заповед от работодателя след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ.Трябва да се има предвид, че установените в КТ размери на основния, удължения и допълнителния отпуск са минимални. Възможно е в индивидуалния трудов договор или в колективен трудов договор да се договори по-голям размер на платения годишен отпуск.