Командироване в чужбина – Какво трябва да знаем

По една или друга причина на работодателите се налага да изпращат свои служители или работници на командировка в чужбина. В статията споделяме изискванията, съгласно различните регламенти от KT и по конкретно хипотези при командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги. Какво трябва да бъде съобразено спрямо целта на пътуването и какво да бъде включено в документацията за командировката.

Командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги

Командироването в чужбина се осъществява по реда на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). За него се издава заповед за командироване, която може да е електронна, съгласно изискванията на в чл. 5 от НСКСЧ. 

Командироването в чужбина по този общ ред се прилага винаги, когато не е в държава членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария. Също така, командироването по реда на чл. 121, ал. 1 от КТ и НСКСЧ се прилага за участие в конференция, обучение, семинар или други случаи, при които не се полага труд срещу възнаграждение и дейността не е включена в кръга на служебните задължения на работника или служителя, определени в длъжностната му характеристика.

В чл. 121а от КТ е регламентирано командироването или изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в ЕС. Това е специална хипотеза на командироване, която се прилага само когато командироването отговаря на условията, посочени в разпоредбата. Следва да се има предвид, че командироването в рамките на предоставяне на услуги е свързано със синхронизирането на националното с европейското законодателство в тази област, което е регламентирано в Директива 96/71/ЕО, която е изменена с Директива 2018/957/ЕС. 

В съответствие с изискванията на европейското законодателство, българският Кодекс на труда регламентира три отделни хипотези на командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.

Хипотеза I

Командироване на работник или служител в рамките на предоставяне на услуги въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите в чужбина (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ). 

При този вид командироване работодателят сключва договор с ползвател в друга държава членка на ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, като за изпълнението на възложената услуга от ползвателя, самият работодател командирова работника или служителя за своя сметка и под свое ръководство. При тази хипотеза се извършва определена работа, която се определя на основание сключен договор между командироващото предприятие и ползвателя на услугите.

Хипотеза II

Командироване на работник или служител в предприятие от същата група предприятия (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ). 

При този вид командироване български работодател командирова работник или служител, с който е в трудово правоотношение за целия период на командироването, в предприятие, което извършва дейност на територията на друга държава членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, като двете предприятия са в една група.

Дефиницията на „група предприятия“ гласи: това са две или повече свързани предприятия, когато едното предприятие по отношение на другото предприятие: пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието-майка (съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност).

При това командироване, работникът или служителят реално ще изпълнява работата си в предприятие от същата група, което се намира на територията на друга държава.

При командироване в горепосочените две хипотези, уредени в чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, е необходимо да бъдат спазени следните изисквания:

1. Работодателят и работникът или служителят да имат възникнало трудово правоотношение, т.е. да има сключен и регистриран трудов договор; 

2. Преди самото командироване е задължително подписването на споразумение за изменение на трудовото правоотношение, чието основание и реквизити са посочени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредба за командироване и изпращане).

Споразумението е задължително в писмена форма, като се сключва преди датата на командироването в чужбина. Срокът на споразумението е за целия период на командироването, като в него се включват почивните, празничните и дните за пътуване. Самото споразумение трябва да е част от съхраняването на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя. 

3. В споразумението за командироване в рамките на предоставяне на услуги е необходимо да бъде постигнато съгласие по следните елементи на трудовото правоотношение: 

• характера и мястото на работата;
• времетраенето на командироването (с посочена начална и крайна дата);
• размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения;
• допустимост на извънредния труд и размера на заплащането му;
• продължителност на работния ден и седмица;
• определяне на дневната, междудневната и седмичната почивка и дните на официалните празници в приемащата държава;
• размер на платения годишен отпуск;
• разходите за настаняване;
• вид на транспортните средства и маршрут.

Хипотеза III

Командироване на работник или служител в предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР) в друга държава членка на ЕС, членка на ЕИП или Конфедерация Швейцария (чл. 121а от КТ).

При изпращане в командировка по правилата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ, регистрирано в България предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител, с който има сключен трудов договор по чл. 107р, ал. 1 от КТ, за извършване на работа под ръководството и контрола на предприятие ползвател, което осъществява дейност на територията на друга държава – членка на ЕС, членка на ЕИП или Конфедерация Швейцария. 

Задължения, които работодателят трябва да изпълнява при командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги

1. Удостоверение за извършване на дейност

Предприятието, осигуряващо временна работа (ПОВР), задължително трябва да има удостоверение за извършване на тази дейност, което се издава съгласно процедурата приета в Закона за насърчаване на заетостта. 

2. Съдържание на трудовия договор

Трудовият договор на служителя или работника, който се изпраща на командировка по тази хипотеза, трябва да отговаря на изискванията от:

       а) чл. 66, ал. 1 от КТ и чл. 107р, ал. 1 от КТ; 

      б) чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 20 април 2006 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение;

      в) чл. 3 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В тази наредба са упоменати задължителни изисквания към съдържанието на трудовия договор, а именно:

• размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения;
• допустимост на извънредния труд;
• продължителност на работния ден и седмица;
• размерът на дневната, междудневната и седмичната почивка;
• дните на официалните празници в приемащата държава;
• размерът на платения годишен отпуск;
• разходите за настаняване.

Преди изпращането на работника или служителя е необходимо да му бъде връчен акт за изпращане по чл. 107с, ал. 2 от КТ. Трудовият договор и акта за изпращане трябва да се съхраняват в трудовото досие на работника или служителя.

3. Размер на възнаграждението

Трудовото възнаграждение трябва да отговаря на изискванията в приемащата държава, включвайки всички задължителни за нея елементи (основна заплата и допълнителни трудови възнаграждения).

Размерът на трудовото възнаграждение в приемащата държава се определя по различен начин, според правната уредба в нея (законови и подзаконови нормативни актове, административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения). Повече информация относно минималните условия във всяка държава може да се намери на единните национални уебстраници на съответните държави.

4. Условия на работа

Съгласно чл. 7 от Наредбата за командироването и изпращането, работодателят трябва да запознае писмено работника или служителя с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването или постъпването му на работа в предприятието ползвател. По този начин се гарантира информираността на работника или служителя, както и възможността да се следи за спазването на условията по време на командироването или изпращането. 

5. Допълнителна информация за командировка над 30 дни

В чл. 127, ал. 4 и 5 от КТ, е предвидено, че когато работодателят командирова работник или служител в друга държава членка ан ЕС, ЕИП или КШ за повече от един месец, трябва да информира писмено работника или служителя за продължителността на работата, валутата, в която ще се изплаща възнаграждението, допълнителните трудови възнаграждения, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени и условията за завръщане в страната.

Специфики и уведомления

1. Командироване в чужбина с включена друга временна командировка

Когато един работник се командирова за извършване на определена услуга в друга държава членка на Европейския съюз, е възможно да възникне необходимост от временно командироване в друго населено място, за да се довърши възложената работа, без да се прекратява първоначалното командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.

В този случай работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.

2. Подаване на уведомление до НАП

Допълнителен елемент, на който трябва да се обърне внимание е, че при командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги следва да се подаде уведомление до Националната агенция за приходите. 

В случай на командироване по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ е задължително да се изпрати уведомление за сключеното допълнително споразумение в тридневен срок от сключването. 

В случай, че работникът или служителят се изпраща от предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР) се изпраща уведомление за сключения трудов договор. В самото уведомление следва да се отбележи код по ЕКАТТЕ „00000“, като се посочи и основното трудово възнаграждение, което съответства на законодателството в приемащата държава.

Командироването в рамките на предоставяне на услуги има сложен фактически състав, като всички елементи трябва да бъдат изследвани при случаите на командироване в чужбина и на база това да се установи дали е приложима някоя от горепосочените хипотези.

Още полезни статии:

Пътни, дневни и квартирни пари при командироване в страната

Трудов договор за дистанционна работа от чужбина

Трудов договор – Видове според продължителността му