podavane na dokument

Трудов договор за дистанционна работа от чужбина

Работата от разстояние е все по-често срещана практика в България и се наблюдава не само заради наложените Covid-19 ограничения през последните две години, но и като начин да се оптимизират процеси и разходи в бизнеса. Често, когато даден бизнес се нуждае от специалисти с богат опит и умения, чиято работа може да бъде извършвана от всяка една точка, компаниите излизат от рамките на града, та дори и държават, за да ги намерят. В някои случаи това дори може да спести разходи за фирмата, особено ако стандартите за заплащане на дадена професия (например IT специалист) са различни спрямо държавата.

Наемането на чужденци за извършване на дистанционна работа обаче може да се окаже предизвикателно за много от българските компании, поради непознаване на основните изисквания на законодателството. Подготвихме за вас 5 съвета, които може да приложите при сключване на трудов договор със служител в чужбина.

  1. Определете мястото на работа

На първо място е важно да се отбележи, че българското трудово законодателство може да се прилага в случай, че се наема чужденец на работа, която ще се извършва дистанционно. Според чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда този кодекс се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Поради това е възможно да се сключи трудов договор, в който да се определи мястото на работа, което да е извън територията на Република България. При този вид трудово правоотношение има трансграничен елемент. За да се избегнат рискове за работодателя е важно в самия трудов договор да се определи като приложимо българското трудово законодателство. 

  1. Съобразете се с изискванията спрямо Кодекса на труда

Второто задължително условие е трудовият договор да отговаря на изискванията на Кодекса на труда. В него трябва да са определени всички условия, регламентирани в чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда:

  • данни за страните;
  • мястото на работа;
  • наименованието на длъжността и характера на работата;
  • датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
  • времетраенето на трудовия договор;
  • размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
  • еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
  • основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
  • продължителността на работния ден или седмица.
  1. Правила за извършване на работата

Третото условие е работодателят да е подготвил необходимата организация за извършването на дистанционна работа. В тази връзка следва да се има предвид, че в трудовия договор трябва да се определи изрично, че работата ще се извършва от разстояние. Също така, във вътрешните правила на работодателя (с които следва да е запознат служителя) или в индивидуалния трудов договор трябва да се определят условията за извършване на работа:

  • редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние;
  • съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.

В съответствие с изискванията на Кодекса на труда във връзка с дистанционната работа работодателят трябва да е утвърдил образец за ежемесечно отчитане на извършената работа от работника или служителя.

  1. Служебен номер от НАП

Четвъртото важно условие е при сключване на трудов договор с лице, което не е български граждани (или чужденец с ЛНЧ), работодателят да поиска издаването на служебен номер от Националната агенция за приходите, на база на което да се регистрира и трудовия договор. 

  1. Уведомление към НАП

Петото съществено изискване на законодателството е да се подаде уведомление за сключения трудов договор до Националната агенция за приходите. В самото уведомление следва да се попълни код на ЕКАТТЕ „00000“, доколкото работното място на лицето е извън територията на Република България.

Трябва да се има предвид, че ако лицето е чужденец – гражданин на трета държава (т.е. не е гражданин на ЕС, Норвегия, Лихтенщайн, Исландия, Андора или Конфедерация Швейцария) и се предвижда то да полага труд на територията на Република България, работодателят има задължение да получи разрешение или да уведоми компетентните власти, в съответствие с изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). В противен случай, ако контролните органи установят полагането на труд от чужденец – гражданин на трета държава на територията на страната, работодателят ще подлежи на санкция по реда и в размерите, установени в ЗТМТМ.

Следва да имате предвид, че в описаната хипотеза трудовият договор може да се сключи чрез използване на система за създаване и съхраняване на електронни документи, които да са част от трудовото досие на работника или служителя. Системата следва да отговаря на нормативните изисквания на Кодекса на труда и Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя. При използване на такава система е възможно всички необходими документи относно трудовото правоотношение да се създават и съхраняват в електронен вид, което подпомага процеса по наемането и извършването на работа от чужденци.