Оценка на риска във връзка с безопасността и здравето при работа

Във връзка с епидемичната обстановка и риска от разпространение на инфекцията, работодателят може да предвиди ефективни мерки за превенция. Тези мерки касаят както опазване на здравето на работещите в предприятието, така и на други лица – посетители, клиенти, стажанти и т.н.

Задължения на работодалетя при оценка на риска

За осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) работодателят има задължение да направи оценка на риска на работното място в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (Наредба № 5). На основата на оценката на риска работодателят планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до мястото, където има риск (чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5). 

В Наредба № 5 са регламентирани:

• обхватът на оценката на риска по ЗБУТ; 
• изискванията към лицата, които извършват оценката; 
• източниците на информацията; 
• процедурата за извършването на оценката; 
• начина на идентифициране на опасностите; 
• изискванията към документирането. 

Следва да се има предвид, че извършването на оценка на риска по ЗБУТ е задължение на работодателя, като няма значение големината на предприятието. Оценката на риска е основата, върху която следва да се изгражда цялостната политика на предприятието по отношение на ЗБУТ, като на база идентифицираните рискове е задължително да се приеме програма с мерки за тяхното предотвратяване или намаляване и ограничаване.

Оценка на риска при епидемична обстановка

При извънредна епидемична обстановка работодателите следва да преразгледат оценката на риска и да преценят дали е необходима актуализацията ѝ по отношение на риска от заразяване със SARS-COV-2. Това следва да се напри след провеждането на консултации с комитетите/групите по условия на труд, службите по трудова медицина и представителите на работниците и служителите. 

С оглед на извънредната епидемична обстановка е добре да се обмисли провеждането на тези консултации да е изцяло чрез използване на телекомуникационните технологии.

Оценяването на риска по БЗР във връзка с епидемичната обстановка следва да обхване най-малко следното:

• работните процеси и работното оборудване (например на използването на работно оборудване, за да се гарантира редовното почистване и дезинфекция);
• помещенията (например на броя работници и служители в едно помещение и възможността за осигуряване на необходимото разстояние; проветряване; преграждане; отопление)
• работните места (например на възможността за почистване и дезинфекция на работните места, поставяне на преградни между отделните работни места)
• организацията на труда (например възможностите за ограничаване на контактите с други работници и служители и/или клиенти)
• идентифициране на уязвимите групи (например на работещите, които са изложени на висок риск от тежко заразяване – възрастните хора, хората с хронични заболявания, бременните работнички или служителки)
• други странични фактори, които могат да породят риск (например възможност за отлагане на присъствени срещи и семинари)

Важно е при актуализацията на оценката риска да се отчетат и всички промени в работния процес и всички рискове. В настоящата обстановка е ключово да се обмислят рисковете, засягащи психичното здраве на работниците, така че да се намали до поносими нива натоварването, стреса и страха от заразяване.

Източници на информация, необходими за оценката на риска

Като източник на информация при оценката, задължително се ползва и актуална информация от публичните органи относно разпространението на COVID-19 в съответния район, както и данни от актуални анализи на заболеваемостта на работниците и служителите. Полезни източници на информация са:

• „Ръководство за Ковид-19 – обратно на работните места“ https://osha.europa.eu/en/publications/covid-19-back-workplace-adapting-workplaces-and-protecting-workers/view. То е разработено от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и налично на 25 езика, включително и на български.
• Други актуални разработки на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа (https://osha.europa.eu/en/themes/covid-19-resources-    workplace#pk_campaign=ban_homecw
• Актуални разработки на Международната организация по труда – https://www.ilo.org/global/topics/coronavirus/sectoral/lang–en/index.htm
• Актуалните действащи заповеди на сайта на Министерство на здравеопазването  https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/zapovedi-pravilnitsi-instruktsii/
• Специфични правила и насоки, разработени от Министерството на труда и социалната политика https://www.mlsp.government.bg/covid19.

В зависимост от резултатите от оценката риска, работодателите следва да определят мерки за намаляване на риска от заразяване със SARS-COV-2. Тези мерки следва да бъдат заложени в план, който позволява контрол и оценка на тяхната ефективност. 

Изцяло за сметка на работодателя са всички разходи, свързани с осигуряването на ЗБУТ. Той няма право да задължава работниците да правят разходи за изпълнението на мерките, включени в плана, както и да удържа от техните заплати вече извършените разходи.  

При изработването на план се прилага принципът за йерархия на мерките за контрол. На първо място мерките за контрол следва да елиминират риска, а ако това не е възможно, той да се намали или ограничи. В тази връзка може да прочете повече за това как да намалите риска от заразяване с COVID на работа и да подсигурите дейността на предприятието в предишната ни статия.