Сключване на трудов договор с чужденец – гражданин на ЕС

България се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през далечната вече 2007г. Членството в Съюза ни донесе много промени, като една от най-големите беше свободното движение на работници. Това е основна свобода, предоставена на гражданите на ЕС, която дава възможност на работниците не само свободно да се придвижват между държавите членки, но и да имат равно третиране с гражданите на съответната държава членка.

Осигурено е както пребиваването на работника, така и правото на влизане и пребиваване на членовете на неговото семейства. В същността си това е основополагащ принцип за Съюза, целящ премахването на всякаква дискриминация, основана на гражданство. Тоест, за граждани на държави-членки на ЕС не е необходимо издаване на разрешение за работа в България, както е при чужденци от трети държави.

Условия за сключване на трудов договор с граждани на ЕС

Съществуват законови различия в зависимост от това, дали лицето, което искате да наемете ще работи в България или дистанционно, т.е. извън границите на държавата, в която е сключен трудовият договор.

Работа в Република България

Ако искате да сключите трудов договор с лице, което не е гражданин на Република България, но е член на ЕС, е необходим адрес на пребиваване в България, в случай, че лицето няма да работи дистанционно. За целта трябва да бъде представен договор за наем на жилище като доказателство. 

Работникът също така трябва да си извади служебен номер на чужденец от Националната агенция по приходите. Това условие трябва да се спазва дори при дистанционна работа. Работодателят също може да извади необходимият идентификационен номер, но това е възможно само с изрично заверено нотариално пълномощно. В случай, че лицето има личен номер на чужденец (ЛНЧ) той се използва пред НАП, а Служебния номер се заличава. 

Основното облекчение при наемане на граждани на държава- членка на ЕС е, че не се изисква разрешение за работа и удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство. 

Работа от разстояние

Според чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда този кодекс се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Поради това е възможно да се сключи трудов договор, в който да се определи мястото на работа, което да е извън територията на Република България. 

В случаите, в които работникът или служителят работи дистанционно, т.е. извън територията на Република България, трябва да бъдат спазени следните условия:

1. В трудов договор трябва да се определи като приложимо българското трудово законодателство; 
2. Трудовият договор трябва да отговаря на изискванията на Кодекса на труда;
3. Необходимо е работодателят да състави организация за извършването на дистанционна работа и тя да е упомената в ТД и вътрешните правила на предприятието;
4. Издаване на служебен номер от НАП;
5. Подаване на уведомление за сключен ТД към НАП.

Възможно е трудовият договор да бъде сключен дистанционно, чрез система за създаване и съхраняване на електронни документи, които да са част от трудовото досие на работника или служителя, като системата следва да отговаря на нормативните изисквания на Кодекса на труда и Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, т.е. да е част от електронното трудово досие на работника или служителя.

Осигуряване на чужденец

В случай, че дружество, регистрирано в България, сключи трудов договор с чужденец, който е гражданин на държава членка на ЕС, социални, здравни осигуровки и данъци се плащат според българското законодателство. 

Когато обаче лицето работи от разстояние и не пребивава на територията на страната – няма изискване и основание да плаща осигуровки и данък в България. В този случай, наетите лица могат да се осигуряват в страната си на пребиваване, тъй като според европейското законодателство именно там е техният „център на жизнени интереси“. 

При определяне на ЦЖИ се вземат предвид не само мястото, от което осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, но и собствеността, която има лицето и къде пребивава семейството му. За българското дружество обаче това означава да се регистрира като чуждестранен осигурител в чужбина, за да удържа и внася изискуемите данъци и осигуровки според законодателството на страната на пребиваване на наетото лице. Тъй като според НАП чуждестранно физическо лице, е такова, чийто център на жизнени интереси не е в страната, независимо дали постоянният му адрес е тук.

Командировки

Аналогично, когато дружество, регистрирано в България, наема чуждестранни граждани от страна членка на ЕС, режимът на командироване е същият като на работниците и служители – български граждани. Това е поради принципа на недискриминация в рамките на Европейския трудов пазар. 

Прилагат се Кодекса на труда и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Като ключова особеност следва да се съобрази, че не се допуска да се договаря размер на трудовото възнаграждение, който е по-нисък от минималната заплата или минималната ставка на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава. Същото важи и за условията на труд, които трябва да са напълно съобразени със законодателството на приемащата държава. Всичко това се описва в допълнително писмено споразумение между работодателя и работника, което важи за срока на командироването.

Още полезни статии по темата:

Трудов договор за дистанционна работа от чужбина

Командироване в чужбина – Какво трябва да знаем

Трудов договор през Интернет? Не го правете преди да прочетете това.