Живеем във времена, в които квалифицирани работни кадри се намират все по-трудно и често се налага да излезем извън границите на собствената си държава. Благодарение на дигитализацията, работата от разстояние вече е удобство и предимство както за служители, така и за работодатели. Наемането на служители от държави, членки на ЕС напоследък се наблюдава все по-често. Какви са обаче законовите специфики, когато искаме да излезем извън границите на Европа. В статията ви споделяме всичко, свързано със сключването на трудов договор с граждани извън ЕС.
В много отношения изискванията за сключване на трудов договор с лица от трети страни са същите като при сключване на ТД с граждани на ЕС. Основното затруднение обаче е, че гражданите извън ЕС трябва да пребивават на законово основание на територията на България.
ТД с граждани на държави в Европа
Следва да се отбележи, че въпреки че не са членки на ЕС, гражданите на Норвегия, Лихтенщайн, Исландия, Андора като членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария се ползват със същия облекчен режим като този на държавите членки на ЕС, като са им гарантирани равен достъп до българския пазар и равно третиране.
Всички правни уредби са упоменати в закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ и Правилника за неговото приемане /ППЗТМТМ/, като те предвиждат различен режим и различни процедури за достъп до пазара на труда в България, в зависимост от вида заетост, която ще се упражнява.
Гражданите, които искат да сключат ТД с фирма в България трябва да имат издадено от Министерство на вътрешните работи разрешение за пребиваване или разрешение за пребиваване и работа, в което се включва и становище от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Това положително становище се базира на основанието на лицето за достъп до пазара на труда – Единно разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/, Разрешение за сезонен работник /РСР/ или Разрешение за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер /ВКТ/. Когато се извършва ВКТ, работодателите, които са установени в трети страни, задължително уведомяват изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ преди да започне предоставянето на услугите.
Възможна е хипотеза, в която първо Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да издаде разрешение за работа /РР/ или разрешение за извършване на дейност на свободна практика /РСП/ и на базата на тях да бъде издадено разрешение за пребиваване от Министерството на вътрешните работи.
Следва да се съобрази, че има въведен максимален срок, за който се издават всички тези разрешения и той е 3-годишен. Когато е налице трудов договор за по-кратък период, разрешението се издава за периода на договора.
Тези изисквания не се прилагат, когато:
Важна специфика за работодателите е, че наемането граждани от трети държави се допуска в случай, че общият брой на такива лица с разрешение за продължително пребиваване на трудов договор, при съответния работодател за последните 12 месеца, не надвишава 20 на сто. За малките и средни предприятия – 35 на сто.
Също така работодателят има задължение да получи разрешение или да уведоми компетентните власти, в съответствие с изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). В противен случай, ако контролните органи установят полагането на труд от чужденец – гражданин на трета държава на територията на страната, работодателят ще подлежи на санкция по реда и в размерите, установени в ЗТМТМ.
При граждани на трети държави определящият фактор за това дали подлежат на здравно осигуряване в НЗОК е дали имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната. Само за тези лица, които имат такова разрешение, работодателят е длъжен да внася здравни осигуровки.
Изключение от това правило на база двустранни споразумения има въведено за граждани на Република Северна Македония, Република Сърбия, Черна гора и Република Албания.
Както вече споменахме, условията за сключване на ТД с чужденци извън ЕС са сходни с тези на членовете на ЕС и на ЕИП. Трудовият договор може да бъде сключен чрез използване на система за електронно създаване и съхраняване на документи, които ще бъдат включени в трудовото досие на работника или служителя. Системата следва да отговаря на нормативните изисквания на Кодекса на труда и Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя.
Използването на такава система позволява създаването и съхраняването на всички необходими документи, свързани с трудовите правоотношения, в електронен формат. Това значително улеснява процеса по наемане включително обмяна на документи и тяхното подписване, особено когато лицето ще извършва работа в град, различен от този, в който е седалището на фирмата.
Още полезни статии по темата:
Трудов договор за дистанционна работа от чужбина
Сключване на трудов договор с чужденец – гражданин на ЕС
Трудов договор през Интернет? Не го правете преди да прочетете това