Какво се случва, когато имате много работа, а точно в този момент на някой от вашите работници или служители се наложи да отсъства за по-дълъг период на време? На практика е необходимо да му намерите заместник. Затова трудовото законодателство е предвидило решение чрез трудов договор по заместване.
Трудовият договор по заместване обикновено се сключва за определен срок по реда на чл. 68, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда. Като този срок се определя от времето, през което титулярът по длъжността отсъства. Тези договори често се използват в практиката, тъй като има различни причини, които налагат такова продължително отсъствие – временна неработоспособност, майчинство, продължителен отпуск и др.
От особено значение при договора по заместване е да се посочи изрично основанието за неговото сключване, обстоятелството, че е срочен, както и данните на замествания работник или служител.
Работникът или служителят, който е нает за заместник не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение само заради срочния характер на трудовото си правоотношение т.е. той има право да ползва правата за заеманата длъжност и работа включително и възнаграждението.
Единственото изключение би било, ако самият закон ограничава ползването на някои права в зависимост от притежаването на определена квалификация или придобиването на определени умения, които служителят не притежава.
Интересна особеност при този вид договори е, че при тях също е възможно да бъдат сключени със срок за изпитване до 6 месеца по чл.70 КТ. Необходимо е обаче да се отрази в чия полза е договорен срокът, иначе се приема, че е в ползва и на двете страни.
Що се отнася до прекратяването на договора, по чл. 325, ал.1 т.5 КТ той се прекратява без предизвестие (от която и да е от страните), в случай че титулярът по трудовото правоотношение се завърне на работа. Прекратяването е в сила от момента на връчване на заповедта, което може да стане и по електронен път, чрез използване на специализирана система, отговаряща на законовите изисквания.
Какво обаче се случва, ако трудовият договор на титуляра (замествания) се прекрати по време на заместването? Прекратява ли се и срочният договор за заместване? Краткият отговор е не. Необходимо е обаче да са налице няколко предпоставки според разпоредбата на чл. 69, ал.2 КТ.:
В случай че тези предпоставки не са налице, то само тогава договорът по заместване се прекратява. Иначе наетото като заместник продължава да изпълнява длъжността, а срочният договор става безсрочен.
При договорите по заместване следва също да се вземе предвид, че закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 5 КТ не намира приложение, тъй като този договор изначално е срочен и до завръщане на работа на титуляра по него.
Например, ако заместникът е жена, която забременява и тя е назначена по чл. 68, ал. 1, т. КТ, това означава, че тя не е защитена от уволнение на това основание. По чл. 52 КСО ѝ се полага обезщетение за бременност и раждане до 410 дни, но не и право на отпуск.
Всъщност, в случай че и заместникът излезе в майчинство, се налага да бъде назначен друг човек. Този трети служител ще бъде отново нает като заместник на отсъстващия титуляр, а не като заместник на заместващия. Като при завръщане на титуляра се прекратяват и двете заместващи правоотношения, ако и двете са продължили да съществуват до този момент.
Друга опция, с която разполага работодателят, е вместо да наема нов служител, да преназначи някой от вече наетите си работници и служители, временно да изпълнява така освободилата се длъжност.
От правна гледна точка възниква въпросът дали в този случай се подписва нов договор и най-вече прекратява ли се първоначалният трудов договор на това лице и на какво основание. Това, разбира се, ще зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай.
В общата хипотеза, когато заместването се извършва от вече нает служител или работник, това се случва с допълнително споразумение за вътрешно заместване, което се добавя към неговият трудов договор, без той да се прекратява.
Както е упоменато в разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда, изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. За да бъде валидно постигнатото съгласие, то следва да бъде задължително в писмена форма и да е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на служителя.
С допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 КТ страните могат да изменят един или повече от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (мястото на работа, длъжността, времетраенето на трудовия договор, размера на трудовото възнаграждение, размера на платения годишен отпуски, продължителността на работния ден или седмица и др.).
Ако трудовият договор е за неопределено време (безсрочен), има особено правило – задължително изискване на чл. 67, ал. 3 КТ, съгласно което такъв трудов договор не може да се превръща в договор за определен срок (по чл. 68, ал. 1, т. 1), освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. С оглед на това, освен допълнителното писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, е необходимо да има изразено в писмена форма изрично желание на работника или служителя безсрочният му трудов договор да се превърне в договор за определен срок.
Това се случва по реда на чл. 119 от Кодекса на труда, като важат същите изисквания като при договора за заместване – посочване на титуляр на длъжността, както и че се сключва до завръщането му. В случай, че се налага съвместяване на двете длъжности, това става по взаимно съгласие на работодателят и работника и следва да се уточни.
Още полезни статии:
Трудов договор – Видове според продължителността му
Преназначаване – права и задъкжения на страните
Майчинство – право на ползване, продължителност, изчисляване, изплащане