Преназначаване – права и задължения на страните

В някои случаи се налага преназначаване на служителя или работника поради различни обстоятелства в работата. В статията ще ви споделим какви могат да бъдат причините, поради които се налага преназначаване, какви са правата и задълженията на всяка от страните и спецификите в закона при възникване на такъв тип събития.

Преназначаване с едностранен характер

В общия случай за промяна на трудовия договор е необходимо двустранно съгласие. В някои случаи обаче е допустимо работодателят да  направи едностранна промяна. Например, когато при производствена необходимост на работника или служителя му се възлага да извършва друга работа в същото или в друго предприятие. 

Такава промяна на позиция обаче е допустима само в случай, че е временна. Освен това законодателят е ограничил това право със срок до 45 календарни дни в рамките на една календарна година. Изисква се и съобразяване с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

Поради едностранния характер на тази промяна, тя се обуславя от доста изисквания, които са уредени в чл.120 от Кодекса на труда (КТ). Само в случай на непреодолими причини е възможно работодателят да възложи работа от друг характер, която да не съответства на квалификацията на работника или служителя.

Преназначаване с двустранно съгласие

Преназначаването е особена хипотеза за промяна на трудов договор с широко практическо приложение. Тъй като в случая става въпрос за трайна промяна на трудовоправните отношения между работодател и работник или служител, то е необходимо съгласието и на двете страни. Няма изрични основания, при които е възможно да стане това, по-скоро е по преценка на страните. 

Най-често в практиката, преназначаването се прави на основание чл.119 КТ, който съдържа общата уредба за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Като там е предвидено, че това е допустимо за определено или неопределено време. В повечето случаи се изготвя допълнително споразумение между страните, което става неразделна част от трудовия договор, а не се прекратява трудовия договор и да се съставя нов. 

Съответно, не е необходимо предизвестие. За споразумението за преназначаване обаче е предвидена форма за действителност в закона – необходимо е то да е писмено. Това, разбира се, не означава, че не може да е в електронен формат. В случай, че фирмата използва електронна система за съхранение и обработка на документи от трудовоправен характер, това споразумение може да бъде споделяно по дигитален път и съответно става част от електронното трудово досие на служителя или работника.

Права и задължения на работника или служителя 

В КТ при срочни договори и такива на непълно работно време е предвидено право на работника или служителя да отправи писмено предложение към работодателя за изменение на договора му като такъв за неопределено време и/или на пълно работно време. Особеното при договорите със срок на изпитване е, че при тях това право може да се упражни само след изтичане на срока за изпитване. 

Възможно е с преназначаването, чрез споразумение да се премине от безсрочен трудов договор към такъв със срок на изпитване. Това е допустимо в случаите, в които естеството на работата изисква да се провери годността на работника за новата длъжност. 

За да е действително споразумението за преназначаване, е необходимо то да не противоречи на разпоредбите на Кодекса на труда. Тоест, независимо че е налице съгласие и на двете страни и свободата на договаряне, страните все пак са ограничени от съществуващата правна уредба.

Задължения на работодателя 

• Уведомление до НАП

Работодателят е длъжен да изпрати уведомление до Националната агенция по приходите (НАП) в случаите, когато има промяна на длъжност, срок и населено място. Като има специална Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Срокът е 3-дневен от изменението на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. 

• Връчване на заверено уведомление

Работодателят също така е длъжен да връчи на работника или служителя заверено от НАП уведомление, а когато има промяна на длъжността – и нова длъжностна характеристика. Работодателят има задължение и да впише допълнителното споразумение в трудовата книжка. Въпреки че реално няма прекратяване на трудовото правоотношение, тази промяна се вписва в графа 7 и за основание в графа 8 се посочва споразумението.

Забрана за едностранно изменение

Преназначаването на служителя или работника обикновено включва една или няколко от следните причини: промяна на длъжността, вида на договора – от срочен в безсрочен о обратното, със и без срок на изпитване и/или промяна на населеното място. Тъй като всяка една от тези промени съществено изменя трудовото правоотношение на работника или служителят, в чл. 118 КТ е заложена забрана за едностранно изменение на трудовия договор. Същността на този принцип се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля – едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението. Като с изключение на изчерпателно изброени в закона случаи и условия (чл. 120 КТ), за преназначаването на работника или служителя се изисква неговото съгласие. 

Още статии по темата:

Видове трудов договор според продължителността му

Предизвестие за прекратяване на трудов договор

Длъжност, характер на работа и длъжностна характеристика