Какви са условията за използване на неплатен отпуск, кой има право на такъв и какви са спецификите в закона.
Инициативата за ползване на неплатен отпуск е на работника или служителя и за целта е необходимо да отправи писмено искане до работодателя. В него задължително трябва да са посочени началото на ползването на отпуска, както и неговата продължителност, която се определя в работни дни.
Искането за ползване на отпуск може да бъде подадено както в хартиен, така и в електронен формат, което значително улеснява процеса при хора, работещи от разстояние. С оглед на това искането и одобрението да бъдат валидни и с правна сила, в случай на възникване на съдебни спорове, добре е системата да отговаря на всички нормативни изисквания на българското и европейско законодателство.
eHR улеснява електронното подаване, одобряване и следене на оставащи дни отпуск и спестява много време на служителите и работодателите. Ако желаете да научите повече за функционалностите на модул “Отпуски” и другите полезни опции на системата, можете да се свържете с наш представител, за да получите безплатно демо и повече информация.
Кодекса на труда предвижда възможност за работодателя да разреши неплатен отпуск, но не и задължение. Т.е. работодателя има право да откаже на служител да ползва неплатен годишен отпуск. Правната уредба на тези правила се намира в чл. 160 от Кодекса на труда.
Служителят от своя страна може да подаде искане за ползване на неплатен отпуск, независимо дали е ползвал или не платения си годишен отпуск. С такова право разполагат всички работници и служители, като то не е ограничено от продължителността на техния трудов стаж до този момент.
Малко по-различно стои въпросът за работник или служител в правоотношение с институции на Европейския съюз или други международни правителствени организации. В този случай законодателят в ал.2 на чл.160 КТ е създал задължение за работодателя да разреши еднократно ползване на неплатен отпуск до една година.
На първо място следва да се отбележи, че има неплатен отпуск с право на трудов и осигурителен стаж и такъв, при който не се зачитат тези видове стаж.
Според Кодекса на труда, неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Като е важно да се съобрази разликата между календарни и работни дни при броенето на отпуска. Неплатен отпуск в размер над 30 дни също е възможно да бъде признат за трудов стаж, но само ако това е изрично предвидено в закон или акт на Министерски съвет.
За разлика от платения годишен отпуск, който съгласно чл. 173, ал.4 от КТ, може да бъде предоставен принудително от работодателя без съгласието на работника или служителя, при едновременно ползване на отпуски от всички работници или служители, такава възможност при неплатения отпуск няма предвидена. Тоест, той може да се ползва само при взаимно съгласие на двете страни.
Работника или служителя има пълно право да поиска ползване на отпуск – както платен, така и неплатен в период на предизвестие. Изисква се обаче разрешение от работодателя за ползването му.
Важно е да се съобрази при подаване на искането за отпуск, че предизвестието се брои в календарни дни, а отпускът – в работни. Не може да се позволи отпуск по-дълъг от срока на предизвестието и самото използване на отпуск не влияе на срока на предизвестието (т.е. не го прекъсва).
Това е така, тъй като правото на ползване на какъвто и да е вид отпуск е обвързано с трудовото правоотношение и при неговото окончателно прекратяване, се губи и правото на отпуск.
Още полезни статии:
Определяне на платения годишен отпуск
Допълнителен платен отпуск и прехвърляне на неизползван от минали години