Кога е налице трудова злополука?

В предишната статия подробно разгледахме дефиницията на трудова злополука, както и правата и задълженията на работодаля и служителя, в случай на настъпването на такава. 

Тук ще обърнем внимание на това кога е налице трудова злополука и в кои случаи заболявания не са признати като следствие от трудова злополука.

Кога е налице трудова злополука

Легалната дефиниция се съдържа в чл.55, ал.1 КСО, но тя включва няколко специфични термина, които следва да бъдат разяснени. 

• На първо място, трябва да има „внезапно“ увреждане на здравето. Патологични състояния вследствие на заболяване като епилепсия, мозъчен инсулт, захарен диабет и др. не попадат под разпоредбата на чл. 55, ал.1 КСО. Влошаването на здравето трябва да е внезапно и рязко, а не да е резултат от продължително въздействие. 

• На второ място се изисква увреждането да е настъпило по време на изпълняваната работа, като то да се намира във функционална връзка с нея. 

Според чл. 55, ал.2 КСО за трудови злополуки се признават случаите на внезапно увреждане на здравето, които са настъпили по пътя от или до предприятието или дома на пострадалия. Пътуването може да е до мястото за хранене през работния ден, както и мястото за получаване на възнаграждение. 

Това са случаи, които са приравнени на трудова злополука, като при тях също се дължи обезщетение. Трябва обаче да е настъпил неблагоприятен резултат, който може да бъде временна или трайна неработоспособност или смърт на работника/служителя, както и да е налице причинно-следствена връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. 

Следва да се отбележи, че осигурителят е длъжен да поддържа Регистър на трудовите злополуки. Всички документи, касаещи злополука на конкретен работник или служител могат да бъдат съхранявани онлайн в електронното трудовото досие на лицето.

Изплащане на болничен/обезщетение

Тъй като „трудова злополука“ е задължителен осигурителен риск, работодателят, в ролята си на осигурител, внася към НОИ на месечна база осигурителни вноски. По този начин част от риска се прехвърля върху осигурителния орган. 

В случай на намалена или загубена работоспособност или смърт на работника или служителя, осигурителният орган е задължен да изплати обезщетение в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение.

Размерът на обезщетението от осигурителния орган покрива единствено имуществени вреди и то в непълен размер. Затова за работодателя остава да покрие разликата до пълното загубено възнаграждение, както и настъпили неимуществени вреди за работника или служителя, изразяващи се в болки и страдания.

Такова задължение за работодателя е залегнало в чл. 200, ал.3 от КТ. Това обезщетение обаче не е неограничено във времето. То се дължи дотогава, докато се презумира, че работникът или служителят би бил работоспособен и би имал право на заплата, ако не беше настъпил социалноосигурителният риск – „трудова злополука“. В общия случай това би било до навършване на пенсионна възраст от лицето.

Кога работодателят не дължи обезщетение при трудова злополука?

Разбира се, има и ситуации, в които работодателят не дължи обезщетение. Това са случаите, в които пострадалият е причинил умишлено увреждане. В предишната статия разглеждаме подробно видовете инструктаж, които работодателят е длъжен да провежда, както и конкретните задължения в тази насока. 

Когато работникът или служителят не е спазвал дадените указания за безопасност на работата, може да се установи, че трудовата злополука е по негова вина. 

За да се освободи обаче работодателят от отговорност за обезщетение, се изисква служителят да е действал умишлено. Тоест, да е целял увреждането, за да може да се възползва от обезщетението. В този случай според чл.55, ал. 3 КСО не се счита, че е налице трудова злополука и обезщетение не се дължи. 

Кога размерът на дължимото обезщетение може да се намали?

Размерът на дължимото обезщетение може да бъде намален, когато пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука чрез проявяване на груба небрежност. 

С колко ще се намали отговорността обаче се преценя за всеки отделен случай, тъй като няма въведен общ законодателен критерий. Следва се общата логика, че в колкото по-голяма степен е съпричиняването, толкова по-малка ще е отговорността на работодателя за изплащане на обезщетение.

Още полезни статии:

Трудова злополука чл, 55, ал. 1

Инструктаж на работното място – Задължения и документи

Видове инструктаж на работното място