В поредица от статии ще ви споделим всички важни детайли, свързани с настъпване на Трудова злополука (чл. 55, ал. 1 от КСО). В тази статия ще разгледаме какво е законовото определение според КСО, какво се прави при настъпване на зпополука и какви са правата и задълженията на страните.
Трудовата злополука е вид социалноосигурителен риск, поради което Кодекса на социалното осигуряване предоставя легална дефиниция.
Според ал. 1 на чл. 55 КСО трудова злополука е „всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието“. Като има въведено и допълнително условие – настъпилото увреждане на здравето да е довело до временна или трайно намалена работоспособност или смърт.
Дали една злополука е трудова се определя от длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Преценката се прави въз основа на документите в досието. Определеното длъжностно лице издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, което подлежи на обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от неговото получаване.
Право на обжалване имат както осигурителят, така и пострадалият или неговите наследници. Решението на ръководителя на ТП на НОИ също подлежи на обжалване в 14-дневен срок, но вече пред съответния административен съд.
По закон, всички работници и служители, независимо от характера на работата, от начина на заплащане или източника на финансиране, се осигуряват за „трудова злополука“ и „професионална болест“, тъй като това са задължителни осигурителни рискове по КСО. Това важи и за държавни служители, за еднолични търговци, управители на търговски дружества и др.
Законодателят е предвидил отделна наредба за действията, които следва да се предприемат при трудова злополука. Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) предвижда, че незабавно следва да се уведоми ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице. При съмнения за трудова злополука, това се декларира в ТП на НОИ, където се открива досие по въпроса и се започва разследване за установяване на фактите.
Според НУРРОТЗ, на осигурения се издава болничен лист, който той е длъжен да предостави на работодателя или осигурителя в рамките на два работни дни от издаването му. Този лист следва да се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което може да е както на хартия, така и електронно.
Има различни видове обезщетения, на които пострадалият или неговите наследници имат право. В зависимост от конкретния случай, това са:
В случай на смърт, се изплаща еднократна парична помощ на наследниците.
Работодателят (осигурителят) има задължение да декларира за всяка настъпила трудова злополука, като срокът за това е 5 работни дни от узнаване за нейното настъпване. Декларацията се подава по образец с ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.
В случай че осигурителят не изпълни това задължение, на пострадалия и неговите наследници се дава възможност те да декларират злополуката. Като това може да се случи в срок от една година от нейното настъпване по електронен път, по пощата или на хартиен носител в ТП на НОИ. Следва да се приложат и писмени обяснения на пострадалия, когато това е възможно, или на свидетели на злополуката.
При установена трудова злополука работодателят има задължение да изплати дължимите обезщетения и/или помощи за разликата, която НОИ не покрива. Като това може да се случи доброволно, но е възможно и да се наложи дължимите суми да се търсят по съдебен ред. Това може да се случи в рамките на 3 години от датата на злополуката, тъй като иначе вземанията се погасяват по давност.
Още полезни статии:
Оценка на риска във връзка с безопасността и здравето при работа