Работата от разстояние, позната още като дистанционна работа, често е предпочитана от служителите. Каква обаче е правната уредба по въпроса?
Наскоро Народното събрание прие на второ четене промени в Кодекса на труда, регулиращи именно работата от разстояние. Според новите текстове вече дистанционното работно място може да е повече от едно, както беше преди. В тази връзка, важно е да се прави разграничение между надомната работа и работата от разстояние.
Припомняме, че надомната работа се извършва в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор, извън помещенията на работодателя. От своя страна, работата от разстояние е форма на организиране на работата, изнесена извън помещенията на работодателя, но преди изнасянето ѝ е била или е можела да бъде извършвана в помещенията на работодателя.
Особено след пандемията от COVID-19, много служители вече работят, ако не изцяло дистанционна работа, то на хибриден модел на работа. Това е тенденция на глобално ниво и засяга всеки трети служител. Ключовото при хибридния модел на работа е, че за работата от вкъщи е необходимо работодателят да осигури необходимите техника и оборудване, както и доколкото е възможно, условията на безопасност.
Осигуряването на възможност за дистанционна работа изисква от работодателя да обърне внимание както на организационните, така и на правните аспекти.
От работодателя зависи да определи кои длъжности и задачи могат да се изпълняват дистанционно. Възможно е да се допита до работниците и служителите за техните предпочитания, но крайното решение за това как се случват нещата в компанията остава негово.
В зависимост от типа дейност е възможно да са необходими различни неща, но в общия случай, ще е необходимо поне предоставянето на лаптоп или настолен компютър, както и система за гарантиране на сигурността на данните и други защитни системи.
Важно е служителите, които работят от вкъщи, да останат в комуникация с останалата част от екипа. За целта е нужно да се избере един или няколко канала за комуникацията, които да се внедрят в работата. При налични явни правила за комуникация и отчитане на свършената работа, работният процес ще протича по- лесно.
Ако се въвеждат нови технологии във връзка с дистанционните работа, необходимо е служителите да преминат обучение. В някои случаи ще е необходимо да им бъде осигурена и техническа поддръжка, за да могат да извършват ефективно задачите си.
Една такава промяна от един модел на работа към друг изисква промяна и в трудовия договор на служителя, която трябва да бъде подписана и от двете страни. Допълнителното споразумение трябва да конкретизира условията за дистанционна работа, мястото на работа, работното време, както и правата и задълженията на служителя и на работодателя. Тоест, необходимо е да се уточнят всички характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.
Възможно е сключването на допълнителното споразумение за дистанционна работа също да се извърши дистанционно. За тази цел работодателят може да използва дигитална услуга за съхранение и обработка на трудови досиета.
Според новите промени е допустимо служителят да не отговаря на ръководителите си, когато го търсят извън работно време. Няма задължение и да отговаря по време на междудневната или седмичната почивка, освен ако изрично не са договорени условия при които такава комуникация е допустима.
По сходен начин стоят нещата и когато служителят, които сте наели, ще работи от чужбина. В този случай обаче има и няколко допълнителни изисквания като посочване на страната, от която ще работи, подаване на уведомление към НАП и издаване на служебен номер от НАП.
Още полезни статии:
Какво искат служителите от работодателите си днес
Полезна информация, свързана с дигитализацията на HR процесите и съвети за управление на човешките ресурси.
Cookie |
---|
__cf_bm |
__cfduid |
_ga |
_gat |
_gid |
_grecaptcha |
cf_chl_2 |
cf_chl_prog |
cf_chl_rc_ni |
cookielawinfo-checkbox-marketing |
cookielawinfo-checkbox-necessary |
rc::a |
rc::b |
rc::c |
Cookie |
---|
_fbp |