< Обратно към всички постове

Заместване на отсъстващ работник или служител

14/04/2021

Поради различни причини може да се наложи на работник или служител да отсъства, като в някои случаи това става за дълъг период. В тези случаи трудовото законодателство предоставя възможности на работодателя да замести отсъстващия работник или служител, за да се продължи дейността.

Първата възможност е работодателят да наеме друго лице, които да назначи на мястото на отсъстващия работник или служител. В този случай се сключва срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). В трудовия договор следва изрично да е посочено основанието за сключването му, обстоятелството, че е срочен, както и данните на замествания работник или служител. Без да са посочени данните на замествания работник или служител трудовия договор ще е сключен без редовно правно основание и това може да се окаже проблем при бъдещи спорове.

Трудовият договор за заместване на отсъстващ работник или служител продължава през целия период на отсъствието. Той може да продължава и повече от три години. За сключването на трудовия договор се изпраща уведомление до НАП в тридневен срок. При регистрацията на трудовия договор в НАП следва изрично да се посочи в т. 8 на уведомлението, код на основанието 04.

Трудовият договор за заместване на отсъстващ работник или служител може да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – без предизвестие със завръщане на замествания на работа. В този случай прекратяването на трудовия договор е от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (заповедта). Самата заповед и нейното връчване има съществено значение при евентуален трудов спор, поради което тя е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие. Връчването на заповедта е важна поради обстоятелството, че ако работника или служителя продължи да работи повече от 5 дни след завръщането на титуляра и работодателя не се противопостави на това в писмен вид, трудовият договор се преобразува в безсрочен.

Завръщането на титуляра на работа трябва да бъде реално. Докато лицето ползва различни видове отпуски без прекъсване независимо от основанието им, не е налице реално явяване на работа и няма основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ на трудовото правоотношение на работника или служителя, който замества титуряла.

Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – със завръщане на замествания на работа, работникът или служителят не се ползва от закрилата при уволнение по реда на чл. 333 от КТ.

Втората възможност за заместване на отсъстващ работник или служител е т.нар. вътрешно съвместителство. То е регламентирано в чл. 259 от КТ. Вътрешното съвместителство не може да се извършва с едностранна заповед на работодателя, а на база на постигнато споразумение със заместващия работник или служител. Това е изрично изискване на чл. 259, ал. 3 от КТ. За извършването на вътрешно съвместителство трябва да се сключи трудов договор, за който се подава уведомление до НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г., като в приложение № 1, в т. 8 “Основание на договора” се попълва код 15. Този трудов договор трябва да е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие.

Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

Следва да се има предвид, че от правата по вътрешно съвместителство не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия (чл. 259, ал. 2 от КТ).