Правото на непрекъсната почивка

Много хора обичат работата си, но още повече живеят за уикенда или си мечтаят за непрекъсната почивка. Често причината за това е създаването на така наречената „токсична работна среда“. В нея се очаква от служителите да са на разположение едва ли не 24/7, да имат достъп дослужената поща през личните си мобилни устройства и да отговарят на мейли в рамките на няколко часа от получаването им. Дори това да е извън работно време или в почивните дни. Именно на такива основания законодателят е въвел правото на „непрекъсната почивка“.

Какво обаче е правото на непрекъсната почивка?

Това е едно регулирано от закона право, уредено в чл. 154 б от Кодекса на труда. Текстът му гласи следното:

„Работникът или служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо.“

За много от служителите това може да е напълно нова информация. 

За работодателите, е важно да съобразят, че това право има приложение при прилагането на някои форми на нестандартно работно време. Например при ненормираното работно време, където е важно да се съобрази на служителя все пак да се осигури тази законова предвидена непрекъсната почивка. Затова и за служители, изпълняващи надомна работа, в КТ изрично е забранено да бъде въвеждан ненормиран работен ден. 

Видове непрекъсната почивка

Непрекъснатата почивка, както става ясно от законовата разпоредба, може да бъде два вида – междудневна и седмична. Според чл. 152 КТ междудневната непрекъсната почивка не може да продължи по-малко от 12 часа. 

Непрекъсната седмична почивка варира според организацията на труда. При стандартната 5-дневна работна седмица – тя е в размер на 48 часа, в два последователни дни, от които единият е в неделя. При сумирано работно време непрекъснатаа седмична почивка не може да е по-малко от 36 часа. Изключение има, когато се е наложила промяна на смените- тогава непрекъсната седмична почивка може да е по-малко от 36 часа, но трябва да е поне 24 часа. Освен това е необходимо действителната и техническа организация на работата в предприятието да налагат такава промяна. 

Практически аспекти

По отношение на правото на непрекъсната почивка, което е уредена и с Директива на ЕС, има и приложима практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Според нея минималната междудневна почивка (според Директивата в размер на 11 часа) не е част от минималната междуседмична почивка (за всеки седмодневен период), която отново според Директивата е 24 часа, а се добавя към нея. Това важи дори когато предвидената междуседмична почивка (36 часа) надхвърля сбора от предвидените по Директивата междудневна и междуседмична почивка – 35 часа – както е в България. Тоест, поради удължените размери на съответните почивки в България и с натрупването, разпоредено от СЕС, ще се получи почивка в размер на 48 часа (36 часа минимална междуседмична + 12 часа минимална междудневна).

Не на последно място, за да гарантира правото на служителя на непрекъсната седмична почивка, при положен извънреден труд в двата дни, предвидени за нея, българският законодател е въвел право на служителя да получи не само увеличено заплащане, но и непрекъсната почивка в следващата работна седмица. Тя следва да е не по-кратка от 24 часа.

Права на работодателя

Следва да се спомене и че работодателят има право според чл. 136а от КТ да увеличава продължителността на работния ден. Тук обаче отново има известни ограничения. Работният ден не може да е по-дълъг от 10 часа. Правото на работодателя може да се упражнява единствено в работните дни. Тоест тук отново се съобразява правото на служителите на непрекъсната почивка.

Важно е обаче при работата със законови разпоредби да се чете внимателно и до края. Видно е от цитирания текст, че законодателят все пак е предвидил възможност това правило да бъде заобиколено. За целта е необходимо обаче работодателят изрично да е договорил условията, при които правото на непрекъсната почивка да бъде нарушавано. Такава възможност трябва да е изрично договорена. За целта тя трябва да е залегнала в индивидуалния трудов договор на служителя или в колективния трудов договор, ако има такъв.

В заключение, правото на непрекъсната почивка е важно от гледна точка на трудовото законодателство. Защитата му е осигурена не само на национално, а и на европейско ниво.

Освен познаването на законодателната рамка, оптимизацията на процеси също улеснява управлението на графиците и почивките. Научете повече за практическите възможности за по-лесен и бърз мениджмънт тук.

Прочетете повече:

Допълнително трудово възнаграждение

Работно време при работа от разстояние