От момента на прекратяване на трудовото правоотношение се пораждат права и задължения за всяка една от страните. В практиката, особено поради всеобхватното навлизане на съвременните комуникационни средства в ежедневието, връчването на документ, удостоверяващ прекратяването на трудовото правоотношение, поражда съществени практически въпроси.
В чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че прекратяването на трудовия договор трябва да е писмено, т.е. да има издаден документ от работодателя, който да е връчен на работника или служителя. Писмената форма трябва да е спазена, защото тя е форма за действителност на извършеното действие.
Без да е удостоверено по надлежен ред прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. без да е връчен документ за това, трудовият договор не е прекратен и работникът или служителят трябва да продължи да изпълнява задълженията си. Поради това работникът или служителят няма основание да оспорва уволнение пред съда, като посочва едновременно, че не му е връчена заповед за прекратяване, а твърди че е уволнен. Ето защо, без да е връчена заповед за прекратяване, работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил при сключване на трудовия договор, а работодателят е длъжен да му я осигурява.
Начините на връчване на документа за уволнение и тяхното удостоверяване са различни. Основният принцип е, че заповедта за прекратяване на трудовия договор се връчва лично на работника или служителя, който удостоверява получаването срещу подпис върху самия документ. Този документ е съществен елемент от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя.
При дисциплинарно уволнение е регламентирана специална процедура за връчване на заповедта на работника или служителя. Според чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването.
При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.
В допълнение на посоченото, работодателят може да удостовери връчването на документа чрез нотариална покана, като използва услугите на нотариус. Също така, работодателят може да избере извършването на процедурата да се осъществи чрез използване универсалната пощенска услуга по смисъла на чл. 34 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). В този случай това може да се извърши от лицензиран пощенски оператор.
С оглед на развитието на съвременните технологии следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 128б, ал. 3 от КТ част от документите от трудовото досие на работника или служителя могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с акт на Министерския съвет.
С Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) се уреждат изискванията за създаването и изпращането на електронни документи между работника или служителя и работодателя, както и удостоверяването на тяхното връчване. В случай, че работодателят използва система за съхраняване и връчване на документи в електронно трудово досие, която отговаря на нормативните изисквания, е възможно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се създаде, връчи и съхранява в електронен вид.
Следва да се обърне внимание, че работодателят не разполага с правна възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарното наказание чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен телефон. Това е така, защото при такова „връчване“ няма да са спазени, нито изискването за писмена форма на заповедта, нито изискванията за удостоверяване на връчването ѝ.
Връчването на заповед за прекратяване на трудовия договор е важно, за да е безспорно и от кога започва да тече срокът за оспорване на самата заповед пред съда. Началният момент, от който започва да тече двумесечния срок, в който страната може да оспори чрез иск законността на прекратено трудово правоотношение е моментът, в който заповедта за уволнение е породила правното си действие.
В случаите, когато по закон работодателят е задължен да отправи писмено предизвестие, което не желае да бъде спазено и в заповедта е посочил моментът, от който трудовото правоотношение се счита прекратено, срокът по чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ започва да тече от датата, която страната е определила за прекратяване на трудовото правоотношение посочена в заповедта. От този момент заповедта е породила правния си ефект, трудовото правоотношение е прекратено и срокът за оспорване на уволнението е започнал да тече.
Следва да се има предвид, че в седемдневен срок от прекратяването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 62, ал. 3 от КТ). Този срок е императивен, като в Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда не се предвиждат изключения за прилагането им.
Още полезни статии по темата
Предизвестие за прекратяване на трудовия договор
Прекратяване на срочен трудов договор
Уволнение при неявяване на работа
Дисциплинарно уволнение поради системни нарушения на трудовата дисциплина