Временна неработоспособност – кога се дължи обезщетение

Временна неработоспособност е често използван правен институт, при който, както името предполага, служителят или работникът временно не е в състояние да изпълнява своите работни задължения. Това в общия случай е в резултат на заболяване или нараняване (включително трудова злополука). Неработоспособността следва да бъде удостоверена от специалист и в определени случаи се дължи обезщетение. Тук можете да намерите информация за това кога и на кого се дължи парично обезщетение за неработоспособност, какъв е неговият размер и как се изчислява то.

Кои лица имат право на обезщетение при временна неработоспособност?

На обезщетение имат право лица осигурени за общо заболяване и майчинство, както и за трудова злополука и професионална болест. Става въпрос за фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“ към държавното обществено осигуряване. Тези лица са подробно изброени в чл.4 и чл. 4а от КСО.

Кога се дължи обезщетение за временна неработоспособност?

• Необходимо е лицето да упражнява трудова дейност (не по граждански договор) и да е осигурено за общо заболяване и майчинство, както и за трудова злополука и професионална болест. От ключово значение е лицето да има съответните осигуровки към деня на настъпване на временната неработоспособност;
• Лицето трябва да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж, без значение дали непрекъснат или не, както и дали е при един и същи работодател. Това изискване не важи единствено за лицата, ненавършили 18-годишна възраст;
• Да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза. С него де факто се разрешава отпуск поради болест.

Медицинското удостоверение е необходимо, за да бъде призната временната неработоспособност. То трябва да е издадено от лекар и да потвърждава, че лицето е неспособно да работи за определен период от време поради здравословни причини.

Кога не се дължи парично обезщетение?

В закона има няколко хипотези, при които обезщетение не се дължи, тъй като това би противоречало на целта, с която е създадено обезщетението или пък на добрите нрави в обществото. Става въпрос за случаите, когато:

• Осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да получи отпуск или обезщетение;
• Неработоспособността е настъпила в резултат на неспазване на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред;
• Неработоспособността е резултат на противообществени прояви, като например действия извършени по хулигански подбуди;
• Лицето само е допринесло за настъпване на неработоспособността чрез употребата на алкохол, упойващи вещества (без лечебна цел);
• Лицето нарушава режима, определен от здравните органи.

Начин на изчисляване

В общия случай обезщетението за временна неработоспособност се изчислява на дневна база спрямо среднодневното трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вносни. При самоосигуряващите се лица има една особеност. Там за основа се ползват осигурителните вноски за общо заболяване и майчинство 18 календарни месеца назад. Има различни особености при работа на дневни сменни графици, сумирано работно време, работа на смени по часови график. Различно е и при лица, които работят по повече от едно правоотношение или основание за работа.

При общо заболяване и болест дневното парично обезщетение е 80% на сто, а при трудова злополука или професионална болест – 90% на сто.

Временната неработоспособност е комплексен институт с широко приложение в практиката. Работодателят има определени задължения при настъпването на временна неработоспособност. Той е длъжен да е уважи медицинските удостоверения и да осигури необходимата подкрепа на служителя при връщането му на работа след възстановяването.

Прочетете още:

Още видове отпуск, за които може би не сте чували

Трудов договор по заместване