Шефът отказва платен отпуск, има ли право

Въпреки дъждовете през май, юни вече е тук и понамирисва на море. Разбира се, това означава, че започва и сезонът на отпуските. Какво обаче се случва, ако точно в този момент има много работа, а в същото време и всички искат да излязат в отпуск? Може ли работодателят да откаже платен отпуск и в кои случаи?

Да, може.

Въпреки че ползването на платен отпуск е основно право на работниците, има случаи, в които Кодекса на труда предвижда, че работодателя може да го ограничи или дори да откаже. Това е така, тъй като според чл,. 173, ал.1 от КТ отпуск се ползва след предварително съгласуване с работодателя.

Предпоставки за ползване на платен отпуск

Те са следните:

• Минимален стаж: Само след придобиването на четири месеца трудов стаж е възможно служителят да поиска отпуск;
• Съгласуване с работодателя – това става чрез подаването на писмено заявление, което трябва да бъда одобрено;
• План-график за отпуски –  когато в компанията има изготвен такъв график и служителят поиска отпуск извън него, работодателят може да откаже.

Кога работодателят може да откаже ползването на платен отпуск?

• При липса на минимален стаж от четири месеца (чл.155 КТ)
• Нарушаване на план-графика за отпуските
• Изключителни обстоятелства – спешни производствени нужди, критични проекти
• Отсъствието на служителя би довело до значителни затруднения с дейността на предприятието

Какви права има работодателят?

• Да откаже ползването на отпуск, като предостави алтернативен период.

Важно е да се отбележи обаче че това право на работодателят не е абсолютно. В случай че откаже отпуск на служителя, той е длъжен да предостави алтернативен период за ползването му. Не е възможен според закона пълен отказ. Така се гарантира баланс между правата на работодателя и правата на служителя. 

Въпреки това статистическите данни са категорични –  в България само около 68% от работниците ползват пълният си годишен отпуск. Това поставя страната ни на челни места в ЕС по неизползване на това право.

Неизползване на отпуск

Разпоредбата на чл. 155 от КТ гарантира на всеки работник или служител, сключил трудов договор, правото на платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни годишно. Възможно е в колективния или в индивидуалния трудов договор да се договори по-дълъг платен годишен отпуск. Но не и по-кратък. Това е едно от основните трудови права в България. 

Каква тогава е причината да не се ползва? Често това се дължи на откази на работодателите, съчетани с натиск върху служителите да не отсъстват. Това обаче е предпоставка за създаване на токсична работна среда и загуба на ценни кадри. Именно поради тази причина в сектори, където конкуренцията е висока, се наблюдава тенденция работодателите да се по-склонни да одобряват отпуски, за да задържат служителите си. 

Важно е да се поддържа балансът. От една страна, работодателите не могат и не би следвало да ограничават законно определения годишен отпуск под каквато и да е форма. От друга страна, за интересите на бизнеса е важно да се осигури непрекъснат работен процес. За да е възможно това, е необходимо да се изгради добра организация на работните процеси, доверие между двете страни и качествена комуникация.

Вижте повече за това как можете да улесните процеса по управление на отпуските. 

Други интересни материали:

Още видове отпуск, за които може би не те чували

Трудов стаж – изчисляване и специфики

Неплатен годишен отпуск

Прехвърляне на отпуск