Положителен тест, първи преглед, термин. А някъде между всички вълнения около предстоящото раждане се появяват и далеч по-практични въпроси.
Кога трябва да уведомя работодателя си? Трябва ли да представя документ? Кога всъщност започва майчинството? Кой плаща обезщетението и колко ще бъде то?
От гледната точка на HR специалиста въпросите са малко по-различни. Какви документи трябва да изискаме, какво подаваме към НОИ и от кой момент започват специалните права на бременната служителка?
В първата част от нашата поредица за майчинството в България през 2026 проследяваме периода от установяването на бременността до раждането и какви промени има в условията през 2026-та година.
Важно е да уточним, че в ежедневието често използваме общото понятие „майчинство“. Кодексът за социално осигуряване (КСО) разграничава различни парични обезщетения и условия за получаването им.
Правото на обезщетение при бременност и раждане и изискването за необходимия осигурителен стаж са уредени в чл. 48а КСО. Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл. 49 КСО, а периодът на изплащането му – до 410 дни, от които 45 дни преди раждането – е регламентиран в чл. 50 КСО.
След този период вече говорим за друго обезщетение. При отглеждане на дете до 2-годишна възраст, уредено в чл. 53 КСО. При неизползване на този допълнителен платен отпуск и при изпълнение на съответните условия се прилага обезщетението по чл. 54 КСО. Тази част от процеса ще разгледаме подробно в част 2.
Нека започнем с един от най-разпространените митове: няма законово изискване бременната служителка задължително да съобщи на работодателя си за бременността в третия месец.
На практика много бъдещи майки избират именно този период, но законът не определя конкретна гестационна седмица или месец, в който уведомяването трябва да се случи.
Има обаче важна причина работодателят да бъде информиран.
За да може служителката да се възползва от специалните права и закрила, предвидени за бременни в Кодекса на труда, тя трябва да удостовери състоянието си пред работодателя. Това става с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
След като работодателят бъде официално уведомен, той и съответните длъжностни лица са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, свързани с бременността.
Освен от чисто организационна гледна точка, уведомяването е важно и за прилагането на специалната трудовоправна закрила.
Тя засяга определени ограничения за нощен и извънреден труд, трудоустрояване при необходимост, освобождаване за медицински прегледи и специалната закрила при уволнение.
Следователно въпросът не е толкова „В кой месец трябва да кажа?“, колкото „От кой момент искам работодателят ми да бъде официално информиран и да мога да ползвам съответните права?“
За HR отдела уведомяването е началото на процес, който след няколко месеца ще включва болнични листове, заявления, удостоверения и комуникация с НОИ.
Добрата практика е още на този етап служителката да получи ясна информация:
Това е особено важно при дистанционни и хибридни екипи, при които предаването на документи на хартия може да създаде ненужна административна тежест.
При самоосигуряващите се лица, които са избрали осигуряване за общо заболяване и майчинство, документите и данните към НОИ се подават по различен ред от самото лице или чрез предвидените в закона посредници.
В ежедневния език използваме „майчинство“ за целия период около раждането и отглеждането на детето. От административна гледна точка обаче той включва различни периоди.
Първият започва 45 календарни дни преди определения термин.
Тогава лекарят, който наблюдава бременността, издава първия болничен лист за бременност и раждане.
От този момент започва и периодът от общо 410 календарни дни отпуск поради бременност и раждане, от които 45 са преди раждането (чл. 50 КСО).
И тук започва същинската административна част.
Бъдещата майка представя болничния лист на работодателя/осигурителя.
За работодателя това означава, че трябва да обработи необходимата информация и да представи пред НОИ удостоверение Приложение №9 към НПОПДОО. То съдържа данните, необходими за преценка на правото и изплащането на обезщетението.
Удостоверенията към НОИ се подават електронно.
Така ролите могат да бъдат обобщени сравнително просто:
Служителят → предоставя необходимите документи на работодателя.
Работодателят → обработва документите и подава необходимите данни към НОИ.
НОИ → преценява правото и изплаща обезщетението.
Това е друг често срещан въпрос.
Обезщетението за бременност и раждане не се изплаща от работодателя, а от НОИ.
За да има право на него, майката трябва да е осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство“ и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск.
Тези 12 месеца не е необходимо да са непосредствено преди бременността или да са при един и същ работодател.
За периода на бременност и раждане дневното парично обезщетение се изчислява в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за 24-те календарни месеца, предхождащи месеца, в който започва отпускът.
Има обаче допълнителни законови ограничения:
Затова простото изчисление „90% от сегашната ми заплата“ невинаги ще даде реалната сума.
Не е необходимо бъдещата майка сама да събира фишове за заплати от последните две години и да прави сложни сметки.
НОИ предоставя електронна услуга за изчисляване на прогнозния размер на паричното обезщетение за бременност и раждане.
От началото на 2026 г. електронните справки на института са обединени в Единния портал за електронни услуги (ЕПЕУ). Чрез него бъдещите майки могат да направят прогнозно изчисление и впоследствие да следят постъпилите документи и изплатените обезщетения.
Това е особено полезно, ако искате предварително да планирате семейния бюджет за периода след излизането в отпуск.
Началото на правото на обезщетение е свързано с началото на отпуска поради бременност и раждане – обичайно 45 дни преди термина, при изпълнение на условията за право на обезщетение.
Самото плащане обаче зависи и от постъпването на коректните данни в НОИ.
По информация на НОИ обезщетенията за болест и майчинство се изплащат до 10 работни дни след постъпването на коректните данни от медицинските органи и осигурителите. За обезщетения, отнасящи се за период над един месец, последващите плащания се извършват до 5 работни дни след изтичането на съответния месец.
45-дневният болничен е първата стъпка от една сравнително дълга административна последователност.
След него идва раждането. А с него – нов болничен лист, още документи, срокът от 135 дни, отпускът до 410-ия ден и след това отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Добрата новина е, че когато знаем кой документ кога се появява и кой трябва да го обработи, процесът става значително по-разбираем.
В част 2 ще проследим именно този път: какво се случва с документите от деня на раждането нататък и какви са задълженията на майката, HR отдела и работодателя.
Прочети още:
Майчинство в България през 2026 – част 2: след раждането
Полезна информация, свързана с дигитализацията на HR процесите и съвети за управление на човешките ресурси.
| Cookie |
|---|
| __cf_bm |
| __cfduid |
| _ga |
| _gat |
| _gid |
| _grecaptcha |
| cf_chl_2 |
| cf_chl_prog |
| cf_chl_rc_ni |
| cookielawinfo-checkbox-marketing |
| cookielawinfo-checkbox-necessary |
| rc::a |
| rc::b |
| rc::c |
| Cookie |
|---|
| _fbp |