Гражданският договор често изглежда като по-гъвкава алтернатива на трудовия – особено при конкретен проект, еднократна задача или допълнителна работа. Но с тази гъвкавост идват важни въпроси: какви данъци и осигуровки се дължат, кой ги внася, трупа ли се осигурителен стаж и какво се случва при работа по граждански договор по време на майчинство?
Тези въпроси са важни и за HR и счетоводните екипи, които трябва правилно да оформят договора и съпътстващата го документация.
На първо място – гражданският договор не е трудов договор. Понятието се използва широко в практиката, но може да обхваща различни гражданскоправни отношения.
Типичен пример е договорът за изработка. Според чл. 258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката, а поръчващият – да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 264 и чл. 266 ЗЗД поръчващият приема извършената работа, а възнаграждението се дължи за приетата работа.
Това може да бъде например изработка на уебсайт, дизайн, превод, анализ или друг конкретен проект.
За HR екипа е важно документът да отговаря на действително договорените отношения между страните. Затова предварително трябва ясно да се определят предметът, очакваният резултат, срокът, възнаграждението, правата и задълженията и начинът за приемане на извършената работа.
При възнаграждения по извънтрудови правоотношения чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ предвижда 25% нормативно признати разходи. Важно е обаче да не приемаме, че 25% се прилагат към всеки доход, който разговорно наричаме „граждански договор“. Чл. 29 ЗДДФЛ предвижда и други размери на нормативно признати разходи според вида на дохода и дейността.
Друг важен въпрос е кой удържа данъка. По правилата на чл. 43 ЗДДФЛ, когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице, той по общото правило определя и удържа авансовия данък. Ако получателят е самоосигуряващо се лице и писмено декларира това пред платеца, данъкът се определя и внася от самия получател.
Сроковете за авансовия данък са регламентирани в чл. 65 и чл. 67 ЗДДФЛ. По общото правило за доходи през четвъртото тримесечие авансов данък не се удържа, освен ако физическото лице писмено заяви желание за това.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, когато човек работи без трудово правоотношение, не е осигурен на друго основание и доходът му след приспадане на разходите достига установения в закона праг, възниква задължение за осигуряване. За лицата, осигурени на друго основание през съответния месец, се прилага чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО.
А трупа ли се осигурителен стаж? Да, когато са изпълнени законовите условия за осигуряване и съответният период се зачита за осигурителен стаж по КСО. Важно е да разграничаваме осигурителния от трудовия стаж – работата по граждански договор не създава трудов стаж по същия начин като трудовото правоотношение.
Осигурителните вноски за работещите без трудово правоотношение се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, съгласно чл. 7 КСО. Съответният срок за здравноосигурителните вноски е уреден в чл. 40 ЗЗО.
При майчинството има важно разграничение. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но не и за общо заболяване и майчинство. Следователно работата единствено по такъв граждански договор не изгражда осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“.
Това не трябва да се смесва със самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО, за които законът предвижда възможност по избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Процесът не приключва с подписването на договора. Документацията трябва да позволява ясно да се проследят възложената работа, резултатът, срокът, възнаграждението и приемането на изпълнението.
В зависимост от случая могат да бъдат необходими договор и приложения, приемо-предавателен протокол или друг документ за приемане на работата, сметка за изплатени суми и съответните данъчни и осигурителни документи.
Тук дигитализацията може значително да улесни HR процеса – договорите, приложенията и останалата документация могат да се съхраняват организирано и да бъдат лесно проследими, вместо да остават разпръснати между имейли, хартиени папки и различни архиви.
Все по-често български специалисти работят дистанционно по проекти за компании от други държави. Чуждестранният възложител обаче не означава автоматично, че доходът не подлежи на деклариране или облагане в България.
Необходимо е да се установят данъчният статут на лицето, характерът и мястото на дейността, задълженията за данъци и осигуровки и дали се прилага Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със съответната държава.
Гражданският договор може да бъде удобен инструмент за бизнеса и специалистите, но правилното му използване изисква повече от подписването на един документ. За HR екипите добрият процес обхваща целия път – от възлагането и договора до приемането на работата и правилното данъчно и осигурително отчитане.
Прочети още:
Полезна информация, свързана с дигитализацията на HR процесите и съвети за управление на човешките ресурси.
| Cookie |
|---|
| __cf_bm |
| __cfduid |
| _ga |
| _gat |
| _gid |
| _grecaptcha |
| cf_chl_2 |
| cf_chl_prog |
| cf_chl_rc_ni |
| cookielawinfo-checkbox-marketing |
| cookielawinfo-checkbox-necessary |
| rc::a |
| rc::b |
| rc::c |
| Cookie |
|---|
| _fbp |